Република България

Министерство на външните работи

Сътрудничеството за развитие в концептуално измерение и като реалност в практиката на международните отношения излиза на преден план в ролята на важен елемент от външната политика на развитите държави и особено на държавите-членки на Европейския съюз (ЕС). Чуждестранната помощ засилва относителния си дял и роля като инструмент на външната политика. Външнополитическите дейности по линия на сътрудничеството за развитие играят важна роля както за реализиране на националните външнополитически приоритети и цели, така и за постигането на благоприятна външна среда за развитието и просперитета на интеграционни общности като ЕС.

В концептуален план сътрудничеството за развитие се основава на няколко базови документа и международни форума.

1. През септември 2000 г. в Ню Йорк на Срещата на върха на хилядолетието под егидата на ООН е приета Декларация на хилядолетието за развитие, включваща ценностите, принципите и целите на глобалното сътрудничество за развитие през ХХІ век, и бяха формулирани осем Цели на хилядолетието за развитие (ЦХР).

Глобални Цели на Хилядолетието за развитие

(съгласно Декларацията на Хилядолетието на ООН от септември 2000 г.)

Цел 1: Преодоляване на крайната бедност и глада

Цел 2: Постигане на начално образование за всички

Цел 3: Насърчаване равенството между жените и мъжете

Цел 4: Намаляване на детската смъртност

Цел 5: Подобряване здравословното състояние на майките

Цел 6: Борба с ХИВ/СПИН, малария и други болести

Цел 7: Осигуряване на устойчива околна среда

Цел 8: Създаване на глобално партньорство за развитие


2. През 2002 г. са проведени два форума на ООН на високо равнище – Международната конференция по финансиране на развитието (Монтерей, Мексико) и Срещата на високо равнище по устойчивото развитие (Йоханесбург, Южна Африка), по време на които са приети важни решения за практическото изпълнение на задачите, поставени в Декларацията на хилядолетието. В Заключителния документ на срещата в Монтерей (т.нар. Монтерейски консенсус) е заложено разбирането, че ЦХР могат да бъдат постигнати само чрез ангажиране и на развитите, и на развиващите се страни – развиващите се страни носят основната отговорност за собственото си развитие, но техните усилия в тази насока трябва да бъдат подкрепени от развитите държави, чийто финансов ангажимент се измерва като процент от техния Брутен национален доход (БНД).

3. На Срещата на най-високо равнище през септември 2005 г. в Ню Йорк, отново под егидата на ООН бе направен преглед на напредъка за постигане на ЦХР и приет Заключителен документ, който набелязва допълнителни мерки за постигане на Целите, както и за институционалната реформа в световната организация.

В аспекта на трансформиране на политиката в реални дейности, ООН и нейната система осигуряват универсалния формат, в рамките на който се обсъждат и договарят най-важните въпроси на международното сътрудничество за развитие. Преобладаващата част от дейностите й са от първостепенно значение за развиващите се страни.

Освен в системата на ООН, проблемите на глобализацията, устойчивото развитие, финансирането на развитието, социалното развитие и пр. заемат основната част от дневния ред на международните финансови институции (МФИ) – Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ), Световната търговска организация (СТО), организации на страни-донори на чуждестранна помощ, като например Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), регионални инвестиционни банки като например Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и др. ЕС като организационна структура е най-големият донор на помощ за развиващите се страни. Значителна помощ за развитие предоставят също така САЩ, Япония, Швейцария, Норвегия и др., включително “нови” донори, като например Китай.

Сред МФИ, МВФ и СБ имат най-богат опит в трансформиране на политиката на развитие в полза на развиващите се страни посредством отпускане на безвъзмездни средства (грантове), “меки” заеми (преференциални условия и лихви), гаранции, извършването на аналитична и консултантска дейност, облекчаване на дългове, особено в рамките на инициативата “Бедни страни с висока степен на задлъжнялост” (повсеместно прието съкращение: HIPC), съдействие за повишаване на националния капацитет, осъществяване на глобален мониторинг и лобиране в полза на развиващите се страни.

СТО също дава своя принос в сферата си на компетентност, подчертавайки връзката между търговията и развитието, и търсейки възможности за съдействие на развиващите се страни с цел ефективното им включване в международната търговия.

Важна роля в международното сътрудничество за целите на развитието има ОИСР. През март 2005 г. под нейна егида държавни и правителствени ръководители на повече от 100 държави приеха Парижката декларация за ефективност и хармонизиране на помощта, съдържаща ясни принципи за предоставяне помощта и индикатори за нейната ефективност. Един от органите на ОИСР – Комитетът за сътрудничество за развитие (Development Assistance Committee – DAC) – допълнително се явява съществен елемент в практическите измерения на политиката за развитие. Комитетът е най-надеждният източник на статистическа информация относно отпусната чуждестранна помощ за развиващите се страни по многостранна и двустранна линия. Явява се и законодател в областта на най-важния за политиката на развитие дял на чуждестранната помощ – т. нар. Официална помощ за развитие (ОПР), като определя възможните й реципиенти, правилата за статистическото й отчитане и ефективното й насочване и използване.