
Обща информация
Територия - 9 984 670 кв. км.
Население - 33,400 млн. души
Столица – Отава (1,150 млн. жители)
Национален празник - 1 юли - Ден на Канада
Официални езици – английски и френски
Парична единица – канадски долар
Държавен глава - Кралица Елизабет ІІ (Queen Elizabeth II - 6 февруари 1952 г.) Назначава генерал-губернатор на Канада.
Генерал-губарнатор – Мишел Жан (Michaëlle Jean – 27 септември 2005 г.)
Министър на външните работи –Лорънс Кенън (Lawrence Cannon - 30 октомври 2008)
Посланик на Република България в Канада – Евгени Стойчев (30 януари 2007 г.)
Посланик на Канада в Република България –Филип Бон (28 септември 2009 г.)
Географски и демографски характеристики
Източна Канада е разделена на Северната гора и неплодородния Канадски щит на север и плодородната долина на река Сейнт Лорънс на юг (където и живее по-голямата част от населението). Големи площи от южна централна Канада са заети от равнини и прерии. Релефът на Западна Канада е най-вече хълмист от двете страни на Скалистите планини. Ръкавът на залива Хъдсън се врязва дълбоко в страната. В източната част са разположени и Великите езера, които са на границата със САЩ. Там се намира и водопадът Ниагара. Канада обхваща почти цялата северна половина на Северна Америка. Ширината на тази необятна земя е повече от 5800 км и включва шест часови пояса. През 2001 г. 66% от канадците са с европейски произход (най-вече британски и френски), 26% са със смесен и само 6% не са с европейско потекло (предимно азиатци). Едва 2% от населението е съставено от местни индианци.
Историческа справка
Канада е бивша френска, а впоследствие английска колония. През 1867 г. територията получава статут на доминион. От 1931 г. (с Уестминстърския статут) страната на практика има пълна самостоятелност в осъществяването на вътрешната и външната политика. През 1982 г. влиза в сила първата национална конституция на Канада. Парламентът получава правото да внася поправки и изменения в основния закон без да е необходимо те да бъдат одобрявани формално от английския парламент.
Конституцията на Канада не е подписана от правителството на провинция Квебек, но е възприето нейните разпоредби да са в сила за цялата територия на държавата. През 2006 г. Камарата на общините на Канада признава квебекчаните (les québécois) за „нация в рамките на единна Канада”.
С приемането на Закона за официалните езици (The Official Languages Act) от канадския парламент през 1969 г. страната е призната за двуезична, като английският и френският език са равностойни помежду си.
Държавно устройство и вътрешнополитическо положение
Канада е федерална държава, която се състои от 10 провинции със свои парламенти и правителства, и от 3 територии на пряко федерално управление. Тя е членка на Общността на нациите (The Commonwealth), както и на Международната организация на франкофонията.
По форма на управление страната е парламентарна монархия. Формално държавен глава е кралицата на Обединеното кралство, представлявана на федерално ниво от генерал–губернатор, а на провинциално от лейтенант-губернатори, които се назначават от нея по препоръка на канадския министър-председател.
Висш законодателен орган е Парламентът (Parliament of Canada), който има три съставни части: Камара на общините (House of Commons), Сенат (Senate) и генерал-губернатор.
Изпълнителната власт се осъществява от правителство, ръководено от министър-председател. След гласуване от парламента, министър-председателят се назначава от генерал-губернатора, а министрите - от министър-председателя.
Съдебната власт на Канада се ръководи от Върховния съд (Supreme Court of Canada). Той е последна съдебна инстанция както за отделните канадски граждани, така и за провинциалните правителства.
Съветът на федерацията бе създаден в края на 2005 г. като нова институция, която да спомогне за справяне с предизвикателствата на съвремието. Той е съвещателен орган, в който влизат министър-председателите на канадските провинции.
Основните политически сили са Консервативната партия, Либералната партия, Блок на Квебек и Нова демократическа партия. Консервативна партия (Conservative Party) - десноцентристка партия, създадена през 2004 г. след сливането на Канадския съюз и Прогресивната консервативна партия. Лидер на партията и министър-председател на Канада е Стивън Харпър Либерална партия (Liberal Party) е основана през 1873 г. Неин временен лидер е Майкъл Игнатиев. Блок на Квебек (Bloc Québécois) е партия на френско езичното население на Квебек, с лидер Жил Дюсеп. Нова демократическа партия (New Democratic Party) – с лидер Джак Лейтън (Jack Layton) е създадена през 1961 г. По своята структура и идеология е близка до английската Лейбъристка партия.
На проведените избори през 2008 г. Консервативната партия получи 143 места (с 19 повече от предишните избори). Либералната партия спечели 77 места (с 26 по-малко), Блокът на Квебек - 49, а Новата демократическа партия – 37. Бяха избрани и двама независими депутати.
Икономика
Канада е страна с развита промишленост и съвременно земеделие. Неизменно заема едно от първите десет места в света по обем на брутния вътрешен продукт. Канадската икономика се отличава и с конкурентоспособността на нейната продукция. Има дял от около 3 % от световното промишлено производство. Силно развити сектори са телекомуникациите, строителството, енергетиката, автомобилостроенето. Страната е един от най-големите световни износител на суровини (метали, хартия, дървен материал, зърно и др.).
Канадската икономика е привлякла значителни чуждестранни инвестиции (предимно от САЩ и Япония) в производствената сфера. Основни търговски партньори на страната са САЩ, Обединеното кралство, другите държави от ЕС, Япония и Мексико. Канада и САЩ осъществяват най-голямата по обем в света двустранна търговия, възлизаща на над 1 млрд. щ. д. дневно.
От 1 януари 1994 г. Канада, САЩ и Мексико създадоха НАФТА (Северноамериканска общност за свободна търговия).
За финансовата 2009-2010 г. правителството планира приходи от 224,9 млрд. канадски долара и предлага за одобрение разходи от 258,6 млрд. к. д. (232,8 млрд. през 2007-2008 г.), т.е. 33,7 млрд. к. д. дефицит.
Външна политика
Следваните от Канада външнополитически приоритети са:
Стабилна, сигурна и благоденстваща Канада в рамките на силно североамериканско сътрудничество.
Повишаване на конкурентоспособността на канадската икономика посредством насърчаване на търговията, подобряване на достъпа до пазарите и целево подпомагане на канадския бизнес.
Подкрепа за мира и сигурността в света, насърчаване на демокрацията, върховенството на закона, защитата на правата на човека и опазването на околната среда.
Придържане и насърчаване на многостранния подход в международните отношения по всички световни въпроси, които са от значение за Канада.
По-ефективна защита на интересите на канадските граждани в чужбина, включително и в консулско отношение.
Важно място във външната политика на Канада заемат отношенията със САЩ, които са основен политически и икономически партньор.
Канада е активен член на НАТО и подкрепя разширяването на Алианса. Канада има водеща роля за създаването на Международния наказателен съд, като по този въпрос отстоява свои позиции, различни от тези на САЩ.
Европейският съюз (ЕС) е един от най-важните партньори на Канада в международните отношения. Сътрудничеството на Европейските общности с тази държава започва своето възходящо развитие през 50-те години на миналия век. Постепенно отношенията между ЕС и Канада се разширяват и задълбочават във всички важни области, придобивайки характер на стратегическо партньорство.
Двустранни политически отношения
Република България и Канада установяват дипломатически отношения през 1966 година. През 1967 г. е открито българско посолство в Отава, а през 1976 г. и генерално консулство в Торонто.
След 1989 г. двустранният диалог се активизира в контекста на промените в източноевропейските страни и нарасналия интерес на Канада към региона. На 28 март 2003 г. Канада стана първата страна, ратифицирала присъединителните протоколи за членство в НАТО на Република България и останалите шест страни-кандидатки. Канада изцяло подкрепи членството на България в Европейския съюз.
През м. октомври 2006 г. беше учредена Канадско-българската парламентарна асоциация, като неин почетен председател е председателят на Камарата на общините на Парламента на Канада. През м. февруари 2007 г. бе проведено първото заседание на Асоциацията.
Дипломатически представителства в България и Канада
През декември 1995 г. са прехвърлени отговорностите за България от посолството на Канада в Будапеща на посолството на Канада в Букурещ, което отговаря и за визовите и имиграционните въпроси. В Отава България разполага с посолство, а в Торонто – с генерално консулство.
Посолство на Република България в Канада
325 Stewart Street, Ottawa, Ontario, K1N 6K5, Canada
001-613-789 3215 - стационарен телефон в Посолството- (централа)
001-613-789 3524 - факс на Посолството
001-613-789 3523 - Консулска служба
E-mail: embgottawa@hotmail.com
Посолство на Канада за България
Str. Tuberozelor nr. 1-3, 011411 Bucaresti, Romania
тел. : 0213075000
факс: 0213075010
E-mail: bucst@international.gc.ca
Генерално консулство на Република България в Торонто
65 Overlea Blvd. Suite 230,Toronto, ON M4H 1P1,Canada
Представителство (централа) - (001) 416-696-2420
Факс (001) 416-696-8019
E-mail: bulcontor@primus.ca
Почетни консули на Република България в Канада
Георги Борисов Паничерски – Канада, седалище Монреал, консулски окръг провинция Квебек
Mr. Georges Panitchersky
4570, King Edward Ave.,
Montreal, Quebec, H4B 2H4,
Canada
Tel.: 514 – 573-0360,
Fax: 514 – 573-0361
Игнат Христов Канеф – Канада, седалище гр. Мисисага, консулски окръг провинция Онтарио
Mr. Ignat Kaneff - President,
Kaneff Group of Companies,
8501 Mississauga Road, Suite 200,
Brampton, Ontario L6Y 5G8,
Canada
Tel.: 1-905-454 0221;
Fax: 1-905- 454 0297
Консулски въпроси
Канада продължава да прилага визов режим спрямо български и румънски граждани. По силата на Регламент 539/2001 г. на ЕС като страна-член България прилага безвизов режим спрямо канадски граждани, приносители на обикновени паспорти, а спрямо приносители на дипломатически и служебни паспорти се прилага визов режим.
Договорно-правна база
Между България и Канада са сключени следните по-важни споразумения:
Спогодба между правителството на НР България и правителството на Канада за уреждане на финансови въпроси - 1966 година;
Търговска спогодба между НР България и Канада, съгласно която страните си предоставят клаузата на най-облагодетелствана нация - 1973 година;
Спогодба между правителството на НР България и правителството на Канада за установяване на облекчен визов режим - 1976 година;
Споразумение за окончателно уреждане на някои български облигации, притежавани от правителството на Канада или от канадски юридически или физически лица, представляващи част от стари външни държавни заеми на Царство България - 1976 година;
Спогодба между правителството на НР България и правителството на Канада за взаимните им отношения в областта на риболова - 1977 година;
Споразумение за квотно ограничаване на вноса на българска конфекция и текстилни произведения - 1979 година;
Меморандум за разбирателство между правителството на НР България и правителството на Канада в областта на културата, науката и спорта - 1988 година;
Дългосрочна спогодба за развитие на търговското, икономическото и промишлено сътрудничество между правителството на НР България и правителството на Канада - 1990 година;
Споразумения между Република България и Канадската агенция за развитие на износа за разсрочване на външния дълг на Република България - от 1992, 1993 и 1994 година;
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане - подписана на 3 март 1999 г. в Отава. Ратифицирана е от канадска страна през юни 2000 г., а от българска - на 12.09.2001 г. (ДВ бр.82 от 25.09.01 г.). Влязла в сила на 25.10.2001 г. Обн. ДВ бр.111/28.12.2001 г.;
Меморандум за разбирателство между министерствата на отбраната на двете страни, подписан от министрите на отбраната на 3 декември 1999 година в Брюксел;
В рамките на Пакта за стабилност в ЮИЕ Канада предложи проект на обща енергийна мрежа за Балканите. На 19 декември 2001 г. Канадската агенция за международно развитие и ДАЕЕР подписаха Договор за техническа помощ за ел. система на ЮИЕ (SEETEC) на стойност 20 млн. канадски долара, който бе за срок от пет години. За координацията и изпълнението му бе създаден Национален управляващ комитет към министерството на енергетиката и енергийните ресурси;
По време на посещението си в Канада (24-27 април 2002 г.) министърът на външните работи Соломон Паси подписа Споразумение между правителството на Република България и правителството на Канада за аудио-визуални копродукции.
Правният обмен между Република България и Канада се осъществява на реципрочна основа единствено по дипломатически (консулски) път, тъй като между двете държави няма подписан договор за правна помощ - както в гражданско-правната, така и в наказателно-правната материя.
Хронология на по-значимите визити
В България:
16 - 17 януари 1997 г. - заместник-председателят на канадския парламент Дейвид Килгър;
22 - 25 април 2000 г. – заместник-председателят на Камарата на общините към Парламента на Канада Питър Миликен;
10 - 12 септември 2001 г. - министърът на отбраната на Канада Артур Егълтън;
април 2006 г. – Питър МакКей, министър на външните работи на Канада.
В Канада:
29 февруари - 6 март 1996 г. - заместник-председателят на Министерския съвет и министър на земеделието и хранителната промишленост Светослав Шиваров;
11 - 15 май 1998 г. - председателят на Народното събрание Йордан Соколов;
29 юли - 2 август 1998 г. - президентът на Република България Петър Стоянов (неофициално посещение в град Торонто във връзка с удостояването му с годишната награда на Правната инициатива за Централна и Източна Европа (CEELI) на Американската асоциация на юристите (ABA);
12 до 16 октомври 2000 г. председателят на Народното събрание Йордан Соколов посети Торонто;
10 - 12 април 2002 г. - министърът на отбраната Николай Свинаров;
24 - 27 април 2002 г. - министърът на външните работи Соломон Паси;
17 - 19 юни 2002 г. - министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров;
3 - 5 октомври 2002 г. - заместник-министърът на икономиката Никола Янков;
9 - 14 февруари 2003 г. - министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев;
През 2004 г. - министър на финансите Милен Велчев;
ноември 2007 г. - Соломон Паси, председател на Комисията по външна политика в Народното събрание.
Българска общност
Според различни източници, българите в Канада са около 50 000 души. По статистически данни на Канада от последното преброяване на населението в Канада през 2006 г., броят на гражданите, заявили, че са от български произход, е 27 260 души, от които 14 395 в провинция Онтарио. Следва да се има предвид, че част от българските имигранти при преброяванията се декларират само като канадски граждани.
Поради облекчената процедура за кандидатстване за емигрантски статут за провинция Квебек, през последните години броят на българите в провинцията, и особено в гр. Монреал, се е увеличил многократно. По официална информация, всяка година в провинция Квебек легално пристигат приблизително 1 000 нови български семейства. В последните години се увеличава и броят и на живеещите на западното крайбрежие – Британска Колумбия (2685 души) и Албърта (2080 души).
Основните организации на българите в Канада са регистрирани в района на Торонто. Най-старата културно-просветна организация на българите е Българо-канадското културно-просветно дружество, основано през месец март 1957 година. На 28 ноември 1992 година в Торонто е основана Канадско-българска асоциация, която си поставя за цел развитието на обществени, образователни, културни, икономически и търговско-промишлени връзки между Канада и България, както и работа сред българската колония в страната. През 1993 година в Торонто е регистриран Български дискусионен клуб. Негови учредители и членове са привърженици на македонските патриотични организации в Канада.
Българският дискусионен клуб издава тримесечно списание за история и съвременни проблеми "Вардар". През месец юни 1994 година в Торонто е учредена Канадско-българска търговска камара, а в края на същата година се основава Българска студентска асоциация в университета на Торонто. В провинция Квебек функционира Съвет за икономическо и културно сътрудничество Квебек - България. В същата провинция през 1976 година е регистрирана Българска социо-културна асоциация. През 2000 година тя е пререгистрирана под името Сдружение на българската общност – Монреал. За първи път през месец юли 2001 година бе учредено дружество на българите в град Ванкувър, провинция Британска Колумбия. На 22 ноември 2003 г. в Отава бе учредено дружество на българите-студенти, обучаващи се в Канада.
В Торонто има три македоно-български църкви. Катедралната църква "Св. Св. Кирил и Методий" и църквата "Св. Троица" са в епархията за Северна Америка и Австралия на Светия синод на Българската православна църква. Църквата "Св. Георги" е към Българската православна църква в Америка.. Освен хора с българско самосъзнание в църковните общини членуват и много емигранти от Македония. Към трите църкви функционират отделни организации на македонските патриотични организации - МПО "Правда" към "Св. Св. Кирил и Методий", МПО "Любен Димитров" към "Св. Георги" и МПО "Победа" към "Св. Троица". Освен в Торонто, в гр. Ниагара Фолс има българска църква - "Св. Иван Рилски". През м. май 2006 г. бе открит православния храм “Св. Димитър” в гр. Брамптън, в близост до Торонто, изграден със средства на Игнат Канеф и други българи.
Отношения в областта на културата, науката и образованието
Културният обмен притежава неоползотворен потенциал за развитие. Българската страна участва в някои международни културни прояви в Канада.
След дългогодишна пасивност, през 1988 година бе подписан Меморандум за разбирателство между правителствата на България и Канада в областта на културата, науката и спорта.
Търговско-икономически отношения
През последните 10 години двустранният стокообмен е нараснал около 2 пъти, като през 2005 г. за първи път надвишава 100 млн. щ. д. През последните 10 години двустранният стокообмен е нараснал около 2 пъти, като през 2005 г. за първи път надвишава 100 млн. щ. д.
Стокообменът между България и Канада в периода 1991 - 2008 г. (в млн. щ. д.)
|
Година |
Стокообмен |
Износ |
Внос |
Салдо |
|
1992 |
15,8 |
10,5 |
5,3 |
+5,2 |
|
1993 |
17,6 |
13,1 |
4,5 |
+8,6 |
|
1994 |
34,3 |
27,8 |
6,5 |
+21,3 |
|
1995 |
32,9 |
21,7 |
11,2 |
+10,5 |
|
1996 |
34,9 |
26,5 |
8,4 |
+18,1 |
|
1997 |
56,0 |
47,1 |
8,9 |
+38,2 |
|
1998 |
33,1 |
26,4 |
6,7 |
+19,7 |
|
1999 |
40,4 |
30,5 |
9,9 |
+20,6 |
|
2000 |
48,9 |
32,0 |
14,9 |
+17,1 |
|
2001 |
41,2 |
19,1 |
22,2 |
-3,1 |
|
2002 |
49,3 |
24,1 |
25,2 |
-1,1 |
|
2003 |
44,4 |
25,8 |
18,6 |
+7,2 |
|
2004 |
74,1 |
36,6 |
37,5 |
-0,8 |
|
2005 |
119,9 |
56,7 |
63,2 |
-6,5 |
|
2006 |
120,6 |
45,8 |
74,9 |
-29,1 |
|
2007 |
107,1 |
75,0 |
32,1 |
+43,0 |
|
I-XI 2008 |
97,0 |
58,4 |
38,6 |
+19,9 |
Инвестиции
Канада заема 30-то място сред чуждестранните инвеститори в България.
Директни инвестиции в периода 2000 г. - 2007 г. (млн. щ. д.)
|
2001 |
0 |
|
2002 |
0 |
|
2003 |
9,5 |
|
2004 |
33,4 |
|
2005 |
11,6 |
|
2006 |
56,2 |
|
2007 |
58,1 |
Министерство на Външните работи
София 1040, България
улица "Александър Жендов" № 2
ЦЕНТРАЛА : 948 29 99
Приемна на МВнР
Телефон: +359 2 948 20 18,
+359 2 971 10 54
Всеки работен ден от 9.30 до 17.30 ч.
112- Телефон на ЕС за спешна помощ