Република България

Министерство на външните работи

Европейски съвет

Договорът от Лисабон, влязъл в сила на 1 декември 2009 г., превърна Европейския съвет в институция и въведе поста постоянен председател на Европейския съвет. Европейският съвет дава на Съюза необходимия тласък за неговото развитие и определя неговите общи политически насоки и приоритети.

Европейският съвет се състои от държавните и правителствените ръководители на държавите-членки, председателя на Европейския съвет и председателя на Комисията. Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност участва в неговата работа. Когато дневният ред налага, членовете на Европейския съвет могат да решат да бъдат подпомагани от един министър, а що се отнася до председателя на Комисията – от един член на Комисията.

Европейският съвет заседава два пъти на всеки шест месеца. Съществува възможността за свикване и на извънредни срещи, когато това е необходимо. Обикновено заседанията на Европейския съвет се провеждат в Брюксел.

Освен когато Договорите предвиждат друго, решенията на Европейския съвет се взимат с консенсус. В определени случай, Европейският съвет взима решения с единодушие или с квалифицирано мнозинство.

Европейският съвет избира своя председател с квалифицирано мнозинство за срок от две години и половина, като неговият мандат може да бъде подновен еднократно. Председателят ръководи работата на тази институция и има за задача да улеснява сближаването на позициите и постигането на консенсус в Европейския съвет. Той осигурява подготовката и приемствеността на работата. Председателят на Европейския съвет осигурява също на своето равнище и в това си качество външното представителство на Съюза по въпросите, отнасящи се до Общата външна политика и политика на сигурност, без да се засяга компетентността на Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

Първият постоянен председател на Европейския съвет, след влизане в сила на Договора от Лисабон, е г-н Херман ван Ромпой.

Европейски парламент

Европейският парламент (ЕП) е единствената наднационална институция, чиито членове се избират демократично чрез всеобщи преки избори. Той представлява народите на държавите-членки. ЕП се избира на всеки пет години и се състои от 736 членове, които се обединяват в зависимост от политическата си ориентация, а не по националност. В момента в ЕП има 7 политически групи: Група на Европейската Народна Партия (Християндемократи); Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския Парламент; Група на Алианса на либералите и демократите за Европа; Група на Зелените/Европейски свободен алианс; Европейски консерватори и реформисти; Конфедеративна група на Европейската обединена левица - Северна зелена левица; Група „Европа на свободата и демокрацията”.

С оглед на влизането в сила на Договора от Лисабон и предвид декларацията на Европейския съвет от декември 2008 г. относно състава на ЕП, броят на членовете на ЕП за мандат 2009-2014 г. ще нарасне до 754. Целта е модификацията да влезе в сила при възможност до края на 2010 г. България е сред държавите-членки, които увеличат своите представители в ЕП – от 17 на 18.

Европейският парламент избира измежду членовете си председател. След изборите за членове на ЕП, състояли се в периода 4-7 юни 2009 г., за председател на ЕП бе избран г-н Йежи Бузек. Председателят на ЕП се избира за срок от две години и половина, като може да бъде преизбран. Председателят представлява Парламента в неговите външни отношения, както и в отношенията с другите институции на Общността. Председателят ръководи цялостната дейност на ЕП и неговите органи (Бюро и Председателски съвет), както и разискванията по време на пленарните заседания. В тази си дейност той е подпомаган от заместник-председатели.

Последователните реформи на Договорите доведоха до непрекъснато разширяване на правомощията на ЕП спрямо останалите европейски институции. Днес Европейският парламент упражнява законодателната власт съвместно със Съвета, разполага с бюджетни правомощия и осъществява демократичен контрол над всички европейски инстанции. Увеличиха се също правомощията на ЕП по процедурата за назначаване на Комисията. Председателят на Комисията се избира по предложение на Европейския съвет, като се вземат предвид резултатите от изборите за ЕП и след консултации с него.

Парламентът взема дейно участие в изработването на законодателството, имащо пряко въздействие върху ежедневието на гражданите на Европейския съюз, в сфери като опазването на околната среда, правата на потребителите, равните възможности, транспорта и свободното движение на работници, капитали, стоки и услуги. В правомощията на Парламента влиза също така да определя съвместно със Съвета годишния бюджет на Европейския съюз.

Брюксел се възприема като столица на Европейския съюз и в нея са седалищата на изпълнителните му органи - Европейската комисия и Съвета на Европейския съюз. В нарочен протокол към Договора от Амстердам е записано, че Европейският парламент провежда ежемесечните си пленарни заседания в Страсбург. Затова понякога неофициално наричат парламента "парламента от Страсбург", подразбирайки Страсбург като демократичната столица на Европа и противопоставяйки го на бюрократичното начало в Брюксел. От практически съображения обаче цялата подготвителна работа по законодателството и срещите на парламентарните комисии протичат в Брюксел. Нещо повече, Секретариатът на Европейския парламент (администрацията му), в който работят болшинството от административните служители на Парламента, е разположен в Люксембург (преди години тук са се провеждали и пленарните сесии). В резултат на това парламентът прекарва всеки месец четири дни в Страсбург, където текат окончателните пленарни сесии и гласувания. Понякога пленарни сесии се провеждат и в Брюксел.

Съвет на Европейския съюз

Съветът, съвместно с Европейския парламент, осъществява законодателни и бюджетни функции. Той изпълнява функции,  свързани с определяне на политиките и координиране в съответствие с условията, предвидени в Договорите.

Съветът се състои от по един представител на всяка държава-членка на ниво министри, който може да обвързва правителството на държавата-членка, която представлява и да упражнява нейното право на глас.

Съветът действа с квалифицирано мнозинство, освен когато в Договорите не е предвидено друго.     За актовете на Европейския съвет и на Съвета, които изискват квалифицирано мнозинство, гласовете на членовете получават следната пропорционална тежест: Белгия 12, България 10, Чешка република 12, Дания 7, Германия 29, Естония 4, Ирландия 7, Гърция 12, Испания 27, Франция 29, Италия 29, Кипър 4, Латвия 4, Литва 7, Люксембург 4, Унгария 12, Малта 3, Нидерландия 13, Австрия 10, Полша 27, Португалия 12, Румъния 14, Словения 4, Словакия 7, Финландия 7, Швеция 10, Обединеното кралство 29.

Договорът от Лисабон определя правилата за гласуване с квалифицирано мнозинство, както и моментът, от който ще бъдат прилагани. Така например, до 1 ноември 2014 г. се прилага системата, определена в Договора от Ница, а именно: минималният брой гласове, необходими за постигането на квалифицирано мнозинство е 255 от общо 345 гласа. Освен това, мнозинството от държавите-членки (в някои случаи две трети) трябва да е одобрило решението, а всяка държава-членка може да поиска потвърждение, че дадените в подкрепа на решението гласове съответстват най-малко на 62% от цялото население на ЕС. От 1 ноември 2014 г. квалифицираното мнозинство ще се определя като мнозинство, формирано от гласовете на най-малко 55% от членовете на Съвета, което включва най-малко петнадесет членове и представлява държави-членки, които обхващат население не по-малко от 65% от населението на Съюза. От същата дата в случаите, в които Съветът не действа по предложение на Комисията или на Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, квалифицираното мнозинство ще се определя като равно на най-малко 72% от членовете на Съвета, представляващи държави-членки, които обхващат най-малко 65% от населението на Съюза.

Съветът заседава в десет различни състави в зависимост от разглежданите въпроси. В Договора от Лисабон, изрично се споменават два от съставите на Съвета, това са: Съвет „Общи въпроси” и Съвет „Външни работи”. Списъкът на останалите състави на Съвета се приема от Европейския съвет.

В работата на Съвет „Общи въпроси” (СОВ) участват министрите на външните работи и/или министрите (държавните секретари) по европейските въпроси. Съветът по общи въпроси осигурява съгласуваност в работата на останалите състави на Съвета. СОВ подготвя заседанията на Европейския съвет и съвместно с председателя на Европейския съвет и с Комисията следи за изпълнението на взетите решения. СОВ отговаря за общата координация на политиките, за институционалните и административните въпроси, за хоризонталните въпроси, засягащи няколко политики на ЕС, като например многогодишната финансова рамка и разширяването.

В работата на Съвет „Външни работи” (СВР) участват министрите на външните работи. Този състав на Съвета разработва външната дейност на Съюза в съответствие със стратегическите насоки, определени от Европейския съвет, и осигурява съгласуваност в дейността на Съвета. СВР отговаря за ръководството на цялостната външна дейност на ЕС.

Председателството на съставите на Съвета, с изключение на този по външни работи, се поема от държавата ротационен председател на ЕС за съответното полугодие. Председателството на Съвет „Външни работи” се осигурява от Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. След влизане в сила на Договора от Лисабон, за Върховен представител бе определена баронеса Катрин Аштън.

Когато обсъжда и гласува проекти на законодателни актове, Съветът провежда открити заседания, които могат да бъдат проследени и в интернет.

Европейска комисия

Европейската комисия (ЕК) е институция на Европейския съюз, която е независима от националните правителства на държавите-членки на ЕС в изпълнението на своите правомощия. ЕК е изпълнителният орган на ЕС. Главната ѝ роля е да изготвя предложения за ново европейско законодателство, да следи за изпълнението на приетото такова, както и да действа като „пазител на договорите на ЕС“. Това е институцията, която се занимава с ежедневната работа по прилагане на политиките на ЕС и финансирането със средства на Съюза. Защитавайки интересите на Европа като цяло, Комисията следи за спазването на европейските договори и закони от страна на държавите-членки.

Членовете на Комисията се назначават за период от пет години, като техният мандат може да бъде подновяван. Броят на членовете на Комисията е равен на броя на държавите-членки (27), в т.ч. председателя на ЕК. Начело на Комисията, за втори пореден мандат, е г-н Жозе-Мануел Барозу.

Председателят на ЕК се избира от Европейския парламент с абсолютно мнозинство от неговите членове на база предложение на Европейския съвет, който следва да вземе предвид резултатите от изборите за членове на ЕП. Съветът, по общо съгласие с избрания председател, приема списъка с другите лица, които предлага за членове на ЕК. Председателят на ЕК, върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и другите членове на ЕК колективно се подлагат на одобрение от ЕП и след неговото получаване, Европейският съвет назначава Комисията чрез квалифицирано мнозинство.

Комисията е изградена на принципа на колективната отговорност, т.е. всеки комисар взима участие на равни начала в дискусията по всеки въпрос и всички комисари са еднакво отговорни за взетото решение. Комисията заседава един път седмично, като заседанията й са закрити. Тя взема решения с обикновено мнозинство, но стремежът е да се постигне консенсус.

В помощ на Комисията работи администрация, съставена от генерални дирекции (ГД) и служби, които се намират главно в Брюксел и Люксембург.

Съд на Европейския съюз

Съдът на Европейския съюз, чието седалище е в Люксембург, се състои от три юрисдикции: Съд, Общ съд и Съд на публичната служба.

Съдът на ЕС има за задача да осигурява спазването на правото при тълкуването и прилагането на Договорите. Като част от тази задача Съдът на ЕС: упражнява контрол за законосъобразност на актовете на институциите на Съюза, следи за спазването от държавите-членки на задълженията им по Договорите и тълкува правото на ЕС по искане на националните съдилища. В този смисъл, той е съдебният орган на ЕС и в сътрудничество с юрисдикциите на държавите-членки следи за еднаквото прилагане и тълкуване на правото на Съюза.

Съдът се състои от по един съдия от всяка държава-членка. Той се подпомага от генерални адвокати (8 на брой). Съдиите и генералните адвокати се назначават по общо съгласие от правителствата на държавите-членки след консултация с комитет, на който е възложено да дава становище относно годността на кандидатите да упражняват съответните функции. Мандатът им е от шест години с възможност за подновяване. Избират се измежду личности, чиято независимост е извън съмнение и които отговарят на условията за заемане на най-висши съдебни длъжности в съответните им държави или са юристи с призната компетентност.

Съдиите от Съда избират един от тях за председател за срок от три години с възможност за преизбиране. Председателят ръководи работата на Съда и председателства съдебните заседания и съвещанията на най-големите съдебни състави.

Генералните адвокати подпомагат Съда. Те представят, при пълна независимост и безпристрастност, правно становище, наречено „заключение", по делата, които са им поверени.

Съдът на Европейския съюз е многоезична институция. Езиковият му режим няма аналог в никоя друга юрисдикция по света, тъй като производството може да бъде на всеки един от официалните езици на Съюза.

Европейска сметна палата

Европейската сметна палата е институция на ЕС, създадена с Договора, с цел извършване на одит на финансите на ЕС. Като външен одитор на ЕС тя допринася за подобряване на финансовото управление на ЕС и действа като независим пазител на финансовите интереси на гражданите на Съюза.

Палатата предоставя одитни услуги, чрез които оценява събирането и разходването на финансовите средства на ЕС. Тя проверява дали финансовите операции са правилно документирани и оповестени, дали са извършени по законен и правомерен начин и дали са управлявани с оглед на икономичността, ефикасността и ефективността. Палатата обявява резултатите от своята работа чрез публикуване на доклади. Също така тя предоставя становища по въпроси, свързани с финансовото управление.

Палатата насърчава отчетността и прозрачността и съдейства на Европейския парламент и на Съвета за надзора по изпълнението на бюджета на ЕС, особено при процедурата за освобождаване от отговорност.

Сметната палата, чието седалище е в Люксембург, функционира като колегия от 27 члена, по един от всяка държава-членка. Всички одитни доклади и становища се утвърждават от колегията.