Република България

Министерство на външните работи

Министерство на външните работи и изповеданията (МВРИ) е създадено с Указ № 23 (17 юли 1879 г.) на основание на чл. 161 от Търновската конституция като централна държавна институция за организиране, ръководство и провеждане на външната политика на България чрез дипломатически представителства в чужбина (агентства, консулства, легации).

Съгласно Указа, министерството се състои от три отдела: “Отделение за сношаване с местните ведомства, за отношенията с чуждите дипломатически агентства и за духовните дела”. За първи министър на външните работи и изповеданията е назначен Марко Балабанов.

На 19 декември 1907 г. е приет Закон за устройството и службата на МВРИ (ДВ, бр. 276, 1907), съгласно който се оформят следните структурни звена: Кабинет на министъра на външните работи, Политически отдел, Архив и библиотека, Консулски отдел, Отдел на изповеданията, Българска телеграфна агенция, Счетоводство. С известни промени, настъпили през 1918 г., МВРИ функционира с тази структура до приемането на Конституцията на Народна Република България ( 4 декември 1947 г.), по силата на която се създава Министерство на външните работи (МВнР). Председателят на Президиума на Народното събрание поема представляването на България в международните отношения. Представителни функции изпълняват Председателя на Държавния съвет (съгласно Конституцията от 1971 г.) и Президента на Р България (съгласно Конституцията от 1991 г.). През годините от създаването на министерството структурата се базира на неговите основни функции по организиране, ръководство и провеждане на външната политика на България.

На 13 септември 2007 г., Народното събрание на Р България приема  Закона за дипломатическата служба, който урежда принципите, организацията и дейността на дипломатическата служба, както и правила за професионалното развитие на дипломатическите служители.