Република България

Министерство на външните работи

Обща информация

ТЕРИТОРИЯ                        647.5 кв. км. /град-държава/
НАСЕЛЕНИЕ     4.658 млн. души /оценка юли 2009 г./, в т.ч. 77% китайци; 14% малайци; 8% индийци;
РЕЛИГИИ    будизъм /42%/, ислям /15%/,  християнство – католицизъм и  др./14.6%/, даоизъм /8.5%/, хиндуизъм /4%/, атеисти /14.8%/
НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК                           9 август /Ден на независимостта – 1965 г./
НАЦИОНАЛНА ВАЛУТА                сингапурски долар
                            1 щ.д. = 1. 403 синг.д.  /22 март  2010 г./
ОФИЦИАЛНИ ЕЗИЦИ                    китайски /мандарин - 35%, хоккиен 11.4%,                                 кантонски 5.7% английски (23%),                                      малайски (14.1%), тамилски (3.2%)

ПРЕЗИДЕНТ                         СЕЛЛАПАН РАМАНАТАН              
PRESIDENT                        SELLAPAN RAMANATHAN
              /01.09. 1999г.
                                                                                                                                 преизбран 1 септември 2005 г./   
МИНИСТЪР–ПРЕДСЕДАТЕЛ             ЛИ СИЕН ЛУН               
PRIME MINISTER                     LEE HSIEN LOONG
                                                     /12.08.2004 г.
                                    преназначен май 2006 г./

МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ          ДЖОРДЖ ЙЕО           
MINISTER OF FOREIGN AFFAIRS            GEORGE YEO
              /12.08.2004 г.
преназначен май 2006 г./

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТА                         АБДУЛЛА ТАРМУДЖИ
SPEAKER                        ABDULLA TARMUGI          
        /25.03.2002 г.
преизбран май 2006 г./

ИЗВЪНРЕДЕН И ПЪЛНОМОЩЕН             няма акредитиран
ПОСЛАНИК В БЪЛГАРИЯ                 /последният посланик у нас е Чианг Хай Динг                                със седалище в Москва - до 9 ноември 1989 г./                   

ИЗВЪНРЕДЕН И ПЪЛНОМОЩЕН                                  БОЙКО МИРЧЕВ                             /27.03.2008 г./
ПОСЛАНИК НА БЪЛГАРИЯ В СИНГАПУР                   седалище в Джакарта

Историческа справка
Като британска търговска колония Сингапур е основан през 1819 г. Известен е като търговски център още в ранното средновековие. От 16 век е последователно португалска, холандска и английска колония. В периода 1942–1945 г. е окупиран от Япония. През 1946 г. британците възстановяват статута му на колония, а през 1959 г. Сингапур получава самоуправление. От 1963 г. до 1965 г. е в състава на Федерация Малайзия. На 9 август 1965 г. се отделя и провъзгласява независимост, като остава член на Британската общност. Отделянето на Сингапур от Малайзия става на основата на три законодателни акта: Законът за корекция на конституцията на Малайзия, регламентиращ отделянето на Сингапур; Законът за Конституцията на Сингапур и Законът за независимост на Сингапур (1965 г.). Впоследствие конституцията претърпява редица поправки, последната от които през 1991 г., с която се въвежда пряко избиране на президента.
   
Държавно устройство и вътрешно положение
Сингапур е парламентарна република с еднокамарен парламент, съставен от 90 депутати, като 84 се избират, а 6 се назначават пряко от президента. Парламентът се избира за срок от 5 години. Президентът се избира пряко всеки 6 години. Неговата роля в политическия живот не е доминираща.

Изпълнителната власт е в ръцете на правителство, оглавявано от министър-председател, който назначава министрите и е отговорен пред парламента.

Правораздаването се осъществява на базата на английското законодателство.

От 1959 г. в политическия живот доминира Партията на народното действие /ПНД/, чийто дългогодишен генерален секретар е идеологът и лидер на Сингапур Ли Куан Ю. ПНД е известна със своя прагматизъм и рационализъм, член е на Социалистическия  интернационал. Спечелилата парламентарните избори през 1959 г. ПНД е изправена пред проблемите на безработицата, бедността, големия прираст на населението, високия процент на неграмотност, слабото здравеопазване, ниските доходи и сложните взаимоотношения със съседите Малайзия и Индонезия. В първите години на управление ПНД налага политика на равноправие, мултиетничност, демокрация и социално благоденствие. В икономиката акцентът е върху изграждане на смесена икономика със силно държавно участие и индустрия, ориентирана към износ. Постепенно Сингапур се превръща във високо развита в икономическо и технологично отношение държава, основана на принципите на демокрацията и пазарната икономика. На парламентарните избори през 1997 г. ПНД печели поредна победа като си осигурява 81 депутатски места. На изборите през 2001 г. отново си осигурява убедително мнозинство (75.3% от гласовете) с 82 депутатски места. Работническата партия и Народната партия печелят по едно място. За повече от половината места е излъчван само един кандидат, който е от управляващата ПНД.  На 6 май 2006 г. се състояха 10-тите общи избори от обявяването на независимостта на страната.  ПНД запази убедителното си мнозинство в парламента /82 от общо 84 места/. След изборите за втори път се смени премиерът на Сингапур. Първият премиер бе Ли Куан Ю, вторият – неговият племенник Го Чок Тонг, а трети след изборите стана синът на Ли Куан Ю - Ли Сиен Лунг. ПНД отново спечелва убедителна победа с 66.6%, като успява да запази 82 от 84-те си депутатски места в парламента. Двете места на опозицията са на Реботническата партия и Сингапурски демократичен съюз.

Ли Куан Ю е министър-председател от 1959 до 1990 г., след което се оттегля от премиерския пост в полза на Го Чок Тонг, но остава в състава на правителството като старши министър, а по-късно – министър-настойник.  През 1992 г. Ли Куан Ю се оттегля и от поста генерален секретар на ПНД. На поста е избран лидерът на сингапурските профсъюзи и по-късно президент на страната Онг Тенг Чеонг.

През май 2004 г. парламентът одобрява назначаването на тогавашния вице-премиер и министър на финансите Ли Сиен Лун, син на Ли Куан Ю, за наследник на премиерския пост. На 12 август 2004 г., следвайки характерния за политическия живот в Сингапур плавен и добре контролиран преход, Ли Сиен Лун полага клетва като министър-председател и министър на финансите и оглавява новото правителство, чиято основна цел е провеждане на по-отворена политика и скъсване с традиционно характерната за Сингапур известна изолираност и прекалена предпазливост. След изборите от 2006 г. Ли Сиен Лун стана вече официално избран и назначен премиер. Баща му Ли Куан Ю е неизменно министър-настойник във всяко правителство след като той отстъпи премиерското кресло. Бившият премиер Го Чок Тонг е старши министър в сегашното правителство. След увеличението от 25.5% през 2008 г. годишната заплата на премиера на Сингапур е 2.04 млн.щ.долара /за сравнение тази на американския президент е 400 хил.щ.долара/. Старшият министър и министърът-настойник получават по 2.01 млн.щ.дол.

От 1999 г. президент на страната е Селапан Рама Натан, който е избран за втори мандат на президентските избори през август 2005 г. /като единствен кандидат, тъй като съперниците му са предварително дисквалифицирани/ и встъпва отново в длъжност на 1 септември 2005 г.

Опозицията е слабо представена и това дава основание режимът на управление на страната да се нарича еднопартиен. Главни опозиционни партии са Работническата партия, Народната партия и Демократическата партия. С помощта на процедурни пречки, ръководството на управляващата ПНД прави опити да отстрани от политическата сцена бившия лидер на Работническата партия С. Джеяретнам, който е със социалистически убеждения. На президентските избори от 1993 г. е възпрепятствано издигането на кандидатурата му за президент, а преди това в течение на 6 години той е изваден от състава на парламента. С. Джеяретнам води дело и осъжда правителството на Го Чок Тонг за нанасяне на морални щети, като през октомври 1998 г. адвокатите на министър-председателя се съгласяват да заплатят обезщетение. Начинът на провеждане на президентските избори през август 2005 г. и дисквалифицирането на алтернативните кандидати, което осигурява преизбирането на С.Р. Натан на президентския пост, предизвиква недоволство сред опозицията и обществеността. С. Джеяретнам междувременно е починал, но другият независим и неподдаващ се на манипулации политик Чи Сун Жуан е подложен на силен натиск и са му отправяни различни необосновани обвинения, поради които е дисквалифициран на изборите през 2006 г.    

Сингапур е една от малкото развити страни, в които не е отменена смъртната присъда. На смърт се осъждат сингапурски граждани, както и чужденци за престъпления като незаконно внасяне на наркотици, убийство, изнасилване. Изпълнението на смъртни присъди на чужденци често води до сериозно напрежение в отношенията с редица страни – Филипините, Великобритания, САЩ и др., както и с ЕС.

В доклада на Конгресса на САЩ от 11 март 2010 г. За състоянието на правата на човека се казва: Сингапур е парламентарна република, в която Партията на народното действие е на власт от 1959 г. и тя прекомерно много доминира в политиката. Населението е около 5 млн. души, но ако се махнат непостоянно живеещите чуждестранни работници, то ще остане една четвърт от тази цифра.  Опозиционните партии съществуват и парламентарните избори от 2006 г. бяха в основни линии честни и свободни, обаче ПНД издигаше пред опонентите си непреодолими препятствия. Гражданските власти в общи линии държаха контрол над силите за сигурност.

Правителството разполага с огромна власт да ограничава гражданските права и да осакатява опозицията и тя я използва. Боят с тояги е разрешено наказание за множество провинения. Съобщава се и за следните проблеми с правата на човека: профилактично задържане, нарушение на личната неприкосновеност на гражданите, ограничения на свободата на словото и печата, практика на самоцензуриране на журналистите,  ограничаване на свободата на събиране и сдружаване, частично ограничаване на свободата на вероизповедание и в известна степен трафик на хора.

През март 2010 г. в."Ню Йорк таймс" се извини и се съгласи да изплати обезщетение на премиера на Сингапур и двамата му предшественици в размер на 114 000 долара за статия, в която лидерите на града-държава са описани като азиатска политическа династия. Обезщетенията са за сегашния премиер Ли Сиен Лун, за баща му Ли Куан Ю, който бе премиер от 1959 до 1990 г. и за братовчед му Го Чок Тонг, който бе премиер до 2004 г. "Определянето на лидерите Ли като азиатска политическа династия може да е било разбрано от читателите като предположение, че Ли младши /сегашният премиер/ не е стигнал до тази позиция благодарение на собствените си качества", се казва в извинението на вестника. "Бихме искали да заявим ясно, че това предположение не е умишлено", отбелязва "Ню Йорк таймс".


Икономика
Благодарение на своето стратегическо положение и умелата политика на правителството, добре развитата пазарна икономика, необременявана от корупция, стабилните цени и високото ниво на спестявания, Сингапур е една от най-бързо развиващите се икономики в началото на 21 век.  Темповете на икономически растеж в течение на десетилетия запазват високи стойности 7-9%, като през 1988 г. достигат 11%. Реалният ръст на БВП в периода 2004-2008 г. е 6.8%, но през 2009 г., поради глобалната финансова криза той спадна до 2.1%. Първите признаци на съживяването се наблюдават от началото на 2010 г. и се предвижда ръстът през годината да бъде между 3 и 5 %. През 2009 г. БНП бе на стойност 235.7 млрд.щ.дол. /на глава от населението – 50,300 щ.дол./.

Сингапур е финансовият и високотехнологичен център на Югоизточна Азия, важен транспортен център по море и въздух и търговско средище.  В дългосрочен план страната залага на ръста на производството, което отбеляза спад от 1% годишно през последното десетилетие. Привлечени са сериозни инвестиции в областта на фармацевтиката и производството на медицинска апаратура.

Силно развити са секторът на услугите, който произвежда 66.3% от Брутния вътрешен продукт /БВП/ на страната и промишлеността - 33.7% (данни за 2007 г.) Основни отрасли на икономиката са: електрониката и електротехниката, продукти на информационните технологии, фармацевтиката, финансовият сектор, международният туризъм.

Трудоспособното население от 3 млн. души е основно заето в промишлеността 23.8%; и услугите 76.2%. Няма сингапурски граждани, живеещи под екзистенц-минимума.

Безработицата за 2009 г. е 3%. Инфлацията (потребителски цени) е 0.2%. Външният дълг на страната за 2009 г. възлиза на 19.2 млрд.щ.дол. /2008 г. - 25.53 млрд.щ.д./.

Сингапур е търговско средище със силно развит реекспорт. Важен стимулиращ фактор е безмитният статут на страната. Митата, с малки изключения, не надвишават 5%. Разполага с най-голямото контейнерно пристанище в света.
Износът през 2009 г. е за 268.9 млрд.щ.дол. /2008 г. – 342.7 млрд.щ.дал./ и се състои предимно от машини и оборудване, вкл. електроника, потребителски стоки, фармацевтика, химикали, горива. Износът е насочен към Хонк Конг /11.6%/, Малайзия /11.5%/, САЩ /11.2%/, Схдонезия /9.7%/,  Китай /9.7%/, Япония /4.6%/. 

Вносът през 2009 г. е за 245 млрд.щ.дол. /2008 г. – 318.7 млрд.щ.дол./. Състои се от машини и оборудване, минерални горива, химикалии, храни, потребителски стоки. Вносът е от САЩ /14.7%/, Малайзия /11.6%/, Китай /10.5%/, Япония /7.6%/, Индонезия /5.8%/, Ю. Корея /5.7%/.

Към 31 декември 2009 г. страната е разполагала с валутно-златни резерви на стойност 187.8 млрд.щ.дол. /2008 г. – 174.2 млрд.щ.дол./.

Средната годишна работна заплата е 26000 щ.дол. /2166 щ.дол. месечно/.  Най-бедните 10% от населението  получават 300 сингапурски долара на месец  или 210 щ.дол. Най-нуждаещите се получават помощ от 290 сингапурски долара месечно.

Външна политика
Основни принципи на външната политика на Сингапур са - развитие на добри  отношения с най-близките си съседи; запазване на мира в Югоизточна Азия и в Азиатско-тихоокеанския регион; поддържане на надеждни и възпиращи въоръжени сили; развитие на свободна и открита многостранна търговска система в света; развитие на търговски отношения със всички държави на базата на взаимния интерес и отворена пазарна икономика; активна роля в ООН и други международни организации.

Понастоящем Сингапур има дипломатически отношения със 175 страни, без да поддържа задължително свои посолства в голяма част от тях. Сингапур е член на ООН, на Общността на нациите, АСЕАН и ДНС. Непостоянен член е на Съвета за сигурност на ООН през 2001/2002 г. Страната участва в мироопазващите и наблюдателските миссии в Кувейт, Ангола, Намибия, Камбоджа и Източен Тимор.

Външнополитическият курс на Сингапур по географски причини е предимно ориентиран към държавите от региона и на първо място Малайзия и Индонезия. Поддържа отлични отношения с Великобритания, Малайзия, Австралия и Нова Зеландия, с които има Съвместни договорености по отбраната.

Сингапур поддържа концепцията за южноазиатския регионализъм. Като член и един от съучредителите на  Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия /АСЕАН/ от 1967 г. Сингапур играе важна роля в региона. Той е един от главните инициатори на проектите за регионална икономическа интеграция и за по-тясно военно сътрудничество в рамките на АСЕАН. Инициатор е за по-скорошно премахване на митата в търговията между страните от АСЕАН и за изграждане на Зона за свободна търговия в АСЕАН /АФТА/. Стреми се към развити търговско-икономически връзки с всички държави и региони в света. В качеството си на ротационен председател на АСЕАН (юли 2007-юни 2008 г.) Сингапур бе домакин на 13-та юбилейна Среща на върха АСЕАН, която  отбеляза 40-годишнината от създаването на асоциацията и на 3-та Източноазиатска среща на върха (20-21 ноември 2007 г.) Сингапур участва активно в диалога и сътрудничеството ЕС-АСЕАН, включително като координатор от страна на АСЕАН на икономическия диалог с Европейския съюз, в дейността на Регионалния форум на АСЕАН /АРФ/ и в конференциите по въпросите на регионалната сигурност.  Сингапур бе домакин на Юбилейната среща на върха ЕС-АСЕАН по повод 30-годишнината на официалните отношения между двете регионални организации (22 ноември 2007 г.). Сингапур бе домакин на  13-тата Среща на върха на АСЕАН от 18 до 22 ноември 2007 г. на тема "Единен АСЕАН в сърцето на динамична Азия”. През юли 2008 г. Сингапур предаде ротационното председателство на Тайланд.

Сингапур играе важна роля в новото партньорство в рамките на Азиатско-европейската среща /АСЕМ/, в която членуват 43 страни, вкл. и България. През 1997 г. АСЕМ учреди Азиатско-европейската фондация АСЕФ, чийто борд на управителите и четирите дирекции са разположени в Сингапур.  До 2010 г. АСЕФ е изпълнила повече от 350 проекта с участието на над 15000 души.

Активен член е на Азиатско-тихоокеанския икономически форум АПЕК,  чийто секретариат е със седалище в Сингапур. През 2009 г. Сингапур бе председател на АПЕК и организира през годината над 110 международни срещи на територията си, като кулминацията беше Срещата на върха, на която за първи път Сингапур посрещна ръководителите на всичките 21 страни-членки. Тема на срещата бе “Устойчив ръст, свързващ региона”.  На нея бе издигната нова парадигма за подготовка на икономиките на стабилно и устойчиво възстановяване и бяха утвърдени целите на Г-20 за стабилно, устойчиво и балансирано развитие. Бе постигнат консенсус за необходимостта страните от АПЕК да засилятя работата си по изграждане на Зона на свободна търговия в Азия и Пасифика.

Сингапур участва в Движението на необвързаните страни, чийто председател е бил.

Сингапур осъжда всички форми на тероризъм и подкрепя общите усилия в борбата срещу тероризма, включително военните действия на САЩ и техните коалиционни партньори, обявява се срещу разпространението на ОМУ. Правителството на Сингапур участва в следвоенното възстановяване на Ирак с финансова помощ, чрез програми на ООН и Червения кръст, и изпращане на медицински екипи и хуманитарни помощи. Позицията на Сингапур по мирния процес в Близкия Изток е за решаване на палестинския въпрос единствено чрез съвместни усилия на световната общност. Сингапур поддържа позиция в подкрепа на провеждане на цялостна реформата на ООН, включително разширяване на Съвета за сигурност.
Исторически отношенията с Малайзия са от първостепенно значение. Наред със сътрудничеството в редица области, съществува и известно напрежение, свързано с икономическото съперничество между двете страни. Откриването на ново международно летище в Куала Лумпур се разглежда от Сингапур като опит да се пренасочат транзитните потоци през малайзийската столица. Източник на напрежение е и изграждането на нова митница върху парцел в Сингапур, собственост на Малайзийските железопътни линии. Повод за изостряне на отношенията дадоха и публикуването на мемоарите на Ли Куан Ю и критиката от страна на Сингапур за ареста на бившия зам.министър-председател на Малайзия Ибрахим Анвар. Малайзия периодически заплашва, че ще прекрати подаването на вода за Сингапур, но след двустранни преговори по въпроса конфликтът се изглажда. (Сингапур е зависим от Малайзия във водоснабдяването.)

Сътрудничеството с Индонезия е в областта на туризма, развитието на водните ресурси и съвместната борба срещу пиратството. Политическата нестабилност от 1998 г. в Индонезия резонира в Сингапур, където нахлува вълна от имигранти, главно от китайски произход, бягащи от вълненията в страната. В последно време в двустранните отношения  доминира темата за обещаната от Сингапур на Джакарта финансова помощ за излизане от тежката валутна и икономическа криза. /Първоначално са обещани 5 млрд.щ.д., но реално са предоставени 3 млрд.щ.д./.

Поради преобладаващия китайски етнически елемент в Сингапур /77% от населението/ важно място в политиката му заемат отношенията с Китай, с когото традиционно  развива динамично икономическо сътрудничество. Дипломатически отношения на посланическо ниво са установени едва през 1990 г., за да не се изтъква китайския етнически състав на страната. Сингапур поддържа активни икономически връзки и с Тайван.

Сингапур поддържа добри отношения и с другата регионална суперсила - Индия. На 25 март 2010 г. на двудневна официална визита в Сингапур пристигна индийският външен министър С.М. Кришна, който бе приет от премиера Ли Сиен Лун. Сингапур е най-големият външен инвеститор от АСЕАН. Директните сингапурски инвестиции се увеличиха от 31.5 млн.щ.дол. през 2005 г. на 33.7 млн.щ..дол., докато тези от Тайланд и Филипините намаляват от 2005 г. насам. За отбелязване е, че успоредно със сингапурските директни инвестиции в Индия нарастват и тези от Малайзия.

През 2002 г. влиза в сила Споразумението за икономическо партньорство (EPA) с Япония, което довежда до значително нарастване на търговския обем между двете страни /това е първото Споразумение за икономическо партньорство, което Япония подписва с друга държава/.  На 6 октомври 2009 г. японският премиер Юкийо Хатояма /наскоро след назначаването си за такъв/ е на официално посещение в Сингапур и се среща с премиера Ли Сиен Лун. Обсъдени са били въпроси, свързани с АСЕАН, АПЕК, Г-20, климатичните промени и инициативата за изграждане на Източно-азиатска общност.  Хатояма е благодарил за съдействието за предстоящото откриване на Японски културен център в Сингапур.

Отлични отношения Сингапур поддържа със САЩ, които са най-големият инвеститор в страната. Освен това САЩ се разглеждат от Сингапур като стабилизационен фактор в Югоизточна Азия и противотежест на регионалните суперсили /Индия и Китай/.

На 8 март 2010 г. започват преговори за Споразумение за свободна търговия между ЕС и Сингапур. Предвиждат се още два кръга преговори – през септември в Сингапур и към края на годината в Брюксел, когато се очаква Споразумението да се подпише.   

В Сингапур е въведен безвизов режим, включително и за граждани на страни, които поддържат строг визов режим по отношение на гражданите на Сингапур. Така преди 7 години Сингапур е предоставил едностранно безвизов режим за престой до 30 дни на всички български граждани, притежатели на дипломатически, служебни и обикновени паспорти.

Дипломатически отношения
България е една от първите страни, признали Република Сингапур. Дипломатически отношения са установени на 20.11.1967 г. На 26 януари 1968 г. ръководителят на съществуващото търговско представителство е нотифициран като временно управляващ. През 1971-73 г. в Сингапур е акредитиран посланикът ни от Токио, а през 1974-1979 г. -  посланикът ни от Делхи. Впоследствие Сингапур се покрива от посолството ни в Джакарта, Индонезия. Последният български посланик от Джакарта е Гатю Гатев /1993-1995 г./.  От 1995 г. до закриването му с решение на МС № 95 от 13.03.1997 г. мисията се оглавява от търговски представител – временно управляващ. Българският държавен имот в Сингапур  /офис и резиденция/ е продаден на 13.06.2001 г.

Сегашният ни посланик в Джакарта г-н Байко Мирчев връчи акредитивните си писма в Сингапур на 27 март 2008 г.

До 9 ноември 1989 г. посланикът на Сингапур в Москва е акредитиран и у нас /последен посланик е Чианг Хай Дин/. Оттогава няма сингапурски посланик, акредитиран в България.

Дипломатическо представителства на България в Индонезия, покриващо и Сингапур

Посолство на Република България в Джакарта:
Посланик Бойко Мирчев
Embassy of the Republic of Bulgaria
34-36, Jl. Imam Bonjol
Jakarta 10310
Indonesia
Тел.: (0062 21) 390-40-48/49
Факс: (0062 21) 391-31-30
E-mail:  bgemb.jkt@centrin.net.id 
Консулска служба:  bulvisa@centrin.net.id 

Политически отношения
През последните години политическите отношения се активизират. Имало е покана до президента д-р Желю  Желев за официално посещение в Сингапур, което не се осъществява. През октомври 1996 г. президентът Ж.  Желев провежда в Ню Йорк среща с министър-председателя на Сингапур Го Чок Тонг.

През септември 2003 г. е осъществено работно посещение на президента Г. Първанов в Сингапур, като част от негова азиатска обиколка. Това е първо посещение на български държавен глава в Сингапур.

През ноември 2004 г. е изпратено послание от министър-председателя Симеон Сакскобургготски до новоназначения министър-председател на Сингапур Ли Сиен Лун, съдържащо покана за посещение в България. В писмо-отговор министър-председателят Ли Сиен Лун отправя насрещна покана за посещение в Сингапур до министър-председателя Симеон Сакскобургготски.

През септември  2003 г.,  по  време  на  58-та сесия на ОС на ООН,  министърът  на  външните  работи С. Паси и външният министър на Сингапур провеждат среща, на която са обсъдени различни въпроси от двустранните отношения, като сред акцентите е интересът на Сингапур към обмяна на опит в областта на туризма. От българска страна е бил поставен въпросът за откриване на посолство на Сингапур в София и назначаване на почетен консул на България в Сингапур. Двамата министри си разменят покани за посещения.

У нас на два пъти гостуват тогавашният министър-председател на Сингапур Ли Куан Ю /1966 и 1971/ и министърът на външните работи Раджарантам /1967 и 1974 г/.

Планираната     за    февруари   1998 г.   визита    на   тогавашния   министър    на    външните    работи  Н. Михайлова по покана на сингапурския външен министър проф. Ш. Джаякумар двукратно се отлага, а впоследствие се отменя. Политически консултации между министерствата на външните работи на двете страни се провеждат в Сингапур през 1984 и 1993 г. От българска страна те се водят съответно зам.-министрите Л. Попов и Д. Икономов.  През април 1993 г. Стоян Ганев посещава Сингапур в качеството си на председател на 47-то ОС на ООН /1992 г./. Приет е от президента и изнася лекция в Института за политически изследвания.

През февруари 2004 г., в рамките на Мюнхенската конференция по сигурността, министър С. Паси провежда среща с г-н Teo Чи Хеан, министър на отбраната на Република Сингапур.

Парламентарни  делегации между двете страни се разменят през 1969 г. и 1970 г.

Търговско-икономически отношения

Отношенията се регламентират от подписаната през 1966 г.  дългосрочна Търговска спогодба, предвиждаща плащания в конвертируема валута и режима на най-облагодетелствана нация. На 30 юни 2006 година с нота до сингапурската страна й е предложено тази спогодба да бъде денонсирана от 1 януари 2007 г., предвид предстоящото приемане на България за пълноправен член на ЕС. На 08.05.1973 г. в Сингапур се подписва и Спогодба за научно и техническо сътрудничество. На този етап няма планове за актуализиране на споразумението. През 1967 г. в Сингапур са открити офиси на две български дружества -  "Булсинг" и "Фетим", закрити през 1991 г. През септември 1984 г. у нас е 16-членна делегация на сингапурската "Китайска търговско-индустриална камара". Подписва се споразумение за покупка на каучук срещу доставка на български торове, главно урея. Сингапурски фирми участват в Пловдивския пролетен панаир.

Министърът на търговията и икономическото сътрудничество А. Папаризов посещава Сингапур през декември 1996 г. за участие в сесия на Световната търговска организация, на която страната ни е приета за член на СТО.

България е заинтересована от привличане на сингапурски капитали в наши инвестиционни и приватизационни обекти. На 13 декември 1996 г. е подписана Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, която влиза в сила на 26 декември 1997 г. Обсъжданите Спогодба за сътрудничество в областта на карантината и защитата на растенията и на Ветеринарно-санитарна конвенция за момента не са актуални, поради процеса на хармонизиране на българското законодателство с това на ЕС. Връчени са и български проекти за спогодба в областта на туризма и спогодба за морско търговско корабоплаване.

През ноември 1998 г. на посещение в България е бизнес-делегация /9 фирми/, организирано от сингапурската Комисия за развитие на търговията (Trade Development Board; понастоящем – International Enterprise Singapore) съвместно с министерството на търговията и туризма. Провеждат се срещи в БТТП, Пловдивската търговска палата, БСК. По време на посещение на 5 сингапурски фирми в България през юни 2000 г. е организиран икономически семинар в МИ със съдействието на АЧИ, АП и Центъра за насърчаване на износа. Тези сингапурски фирми установяват директен контакт с потенциални български партньори. Срещите са организирани със съдействието на БТПП и БСК.



По време на посещението на президента Първанов в Сингапур през септември 2003 г. е подписан парафираният през 1998 г. Договор за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Връчени са български проекти на споразумения в областта на морското търговско корабоплаване, сътрудничеството между институциите за поощряване на износа и търговията, в областта на средствата за масово осведомяване. В състава на делегацията участват и представители на различни области на българския бизнес. По време    на    срещата    с    президента    на   Сингапур,   българската   страна  се  обявява за предприемането на мерки за поощряване на преките сингапурски инвестиции в България и за възстановяване на старите позиции в търговско-икономическото сътрудничество между двете страни. Президентът Първанов посещава и компанията “Keppel FELS”, най-големият строител на плаващи платформи в света, която е и най-големият сингапурски инвеститор в България (във Варна действа дъщерна фирма на компанията – “Keppel FELS Baltech Ltd.”, която се занимава главно с проектиране на морски платформи и специализирани плавателни съдове, както и с консултантска дейност). От страна на изпълнителния директор на “Keppel FELS” е изразена готовност за предоставяне на стипендии за български студенти. Осъществена е и среща с пребиваващите в Сингапур българи, значителна част от които  работят в компанията.

Стокообменът за периода 1994–1999 г. се характеризира с постоянен и ежегоден спад – от 21.9 млн.щ.д. до 4.6 млн.щ.д. През 2000 г. стокообменът нараства, което се дължи на износ на големи количества нефт и масла от битуминозни шисти; за същата година търговското салдо за България отбелязва положителна стойност от 10.6 млн.щ.д. През 2002 г. стокообменът се  увеличава с 12.3 % спрямо 2001 г. (от 9.7 на 10.9 млн.щ.д.), но салдото за двете години е отрицателно за България.
През този период водещи  стокови  позиции  в  българския  износ – семена  от  анасон,  електронни интегрални схеми, инсектициди, пластмасови тръби и маркучи, фотокопирни апарати. Водещи  стокови  позиции  в  българския внос – компютърни системи, части за машини, електронни интегрални схеми.

Водещи стокови  позиции  в  българския  износ са семена  от  анасон,  електронни  интегрални  схеми, инсектициди, пластмасови тръби и маркучи, фотокопирни апарати. Водещи  стокови позиции в българския внос – компютърни системи, части за машини, електронни интегрални схеми.

Стокообменът между България и Сингапур се развива устойчиво с нарастващи обеми и положително търговско салдо за нашата страна. Така за периода 2003-2008 г. двустранният стокообмен се е увеличил над 5 пъти.
                                          /в млн. щ.д./
Година      2003    2004    2005    2006    2007    2008
Износ    44,5    94,7    182,6    294,6    282,9    282,5
Внос    13,3    16,0    18,9    21,7    9,13    16,8
Общо    57,8    110,7    201,5    316,3    292,0    299,3
Салдо    31,2    81,6    163,7    272,9    273,7    262,7

Стокообменът между България и Сингапур за периода януари-ноември 2009 г. възлиза на 285.3 млн. щ. д., в т. ч. 273.3 млн. щ. д. износ и 12 млн. щ. д. внос.

Положителното за България салдо възлиза на 261.3 млн. щ. д.

Спрямо ноември 2008 г. износът е нараснал с 1.7 %, а вносът се е съкратил с 22.5 %. Положителното салдо се е увеличило с 2.7 %.

Българският износ за Сингапур се състои основно от: нефтени масла, интегрални схеми и микрокомплекти, машини и апарати, пластмасови тръби, инсектициди, фунгициди и отрови за гризачи, карбонати и пероксикарбонати, медикаменти, антибиотици, пръти и профили от мед,  ел. двигатели, оптични кабели, плосковалцувана нелегирана стомана,  стоки от групата на „пътнически и туристически кораби, фериботи и баржи и др.  

България внася от Сингапур основно автоматични машини за обработка на информация, сметачни машини, авточасти, машини и апарати за сортиране и пресяване, радиолокационна апаратура, съобщителна техника, автомобилни гуми, азотни торове, мостови конструкции и части, помпи, оптични кабели, кокосови орехи и др.

Важен аспект на отношенията е сътрудничеството в областта на транспорта. Между двете страни има подписана Спогодба за въздушни съобщения /1978 г./ и Меморандум към нея /1984 г./. От май 1993 г. до февруари 1995 г. АК "Балкан" извършва редовни полети до Сингапур. В Сингапур има представителство на регистрираната в Лондон корабна агенция “Black Sea Shipping” към Министерството на транспорта. Има представителства и на частни български фирми.

Активно е сътрудничеството между Българската търговско-промишлена палата и Сингапурската индустриална конфедерация. По време на посещението на председателя на БТПП Б. Божинов и група български бизнесмени в Сингапур през ноември 1996 г. се подписва споразумение за сътрудничество между двете организации.
       
Консулски отношения
През 2002 г. Сингапур е въвел едностранно безвизов режим за български граждани, пребиваващи на територията му за срок до 30 дни. През 2008 г. безвизовият престой на български граждани в страната се удължава на 3 месеца за притежателите на всички видове български паспорти в течение на период от 6 месеца, считано от датата на първото влизане.
В Сингапур понастоящем живеят около 200 български граждани.

Култура, образование и спорт
Културните връзки са еднопосочни от България към Сингапур. Осъществени са турнета на ансамбъла "Софийски солисти" /1983 г./, балетно студио "Арабеск" /1985 г./, ансамбъл "Тракия" и квартет "Димов" /1988 г./.Сингапурската страна проявява интерес да приеме наши музикални педагози и изпълнители на договорна основа. Партньор от българска страна е Министерството на културата. Имаме предложения и за изпращане на наши треньори по баскетбол, футбол и художествена гимнастика.

На ежегодния филмов фестивал на Европейския съюз в Сингапур, който прлез 2009 г. се проведе от 7 до 17 май, бе показан българският документален филм «Чия е тази песен?» на режисьора Адела Пеева. Това бе първо представяне на страната ни на този филмов фестивал. Преди това /през октомври 2008 г./ същият филм бе показан и в Джакарта, както и в други градове на Индонезия. През 2010 г. на този фестивал в Сингапур ще бъде показан филмът «Летете с Росинант».
През 70-те години Спортният тотализатор на Сингапур е изграден от български специалисти.

От края на 2004 г. България е включена в списъка на Сингапурската програма за сътрудничество към Министерството на външните работи на страната /SCPTA/. В рамките на тази програма по линия на техническа помощ под формата на курсове за повишаване на квалификацията на държавните служители през последните няколко години редица експерти от различни централни ведомства на България са минали на курсове по специализация в техните области – външна търговия, въздухоплаване, околна среда, транспорт, администрация, разрешаване на спорове, управление на кризи, медицина и др.