Gerb


Информация за българските граждани относно прилагането на Закона за връщане на отнетото имущество и обезщетяването на Република Сърбия

На 26 септември 2011 г. Скупщината на Република Сърбия прие Закон за връщане на отнетото имущество и обезщетяването /по-долу наричан „Закона”/. На 6 октомври 2011 г. Законът влезе в сила. Със Закона се регламентират условията, начините и процедурите за връщане на конфискуваното имущество и обезщетенията за конфискувано имущество, което е иззето на територията на Република Сърбия с прилагането на правилата за аграрна реформа, национализация, секвестиране, както и други закони и въз основа на акт за одържавяване след 9 март 1945 г., от физически и определени юридически лица и e прехвърлено в общонародна, държавна, обществена или групова собственост. Законът се прилага и за възстановяване на имущество, чието изземане е последица от Холокоста на територията, която днес влиза в състава на Република Сърбия. Текст на Закона в превод на български език можете да изтеглите от ТУК. В чл. 2 от Закона са изброени всички нормативни актове на основата на които е иззето имущество, подлежащо на връщане.Тези текстове са публикувани на сайта на Агенцията за реституция http://www.restitucija.gov.rs/.

Министерството на външните работи би искало да напомни на всички български граждани, които възнамеряват да участват в процеса на реституция в Сърбия, че крайният срок за подаване на документи от заинтересовани бивши собственици или техни наследници е 1 март 2014 г. Предвидената в сръбското законодателство процедура е административна, с възможност за обжалване по съдебен път.

В чл. 5 от Закона е определен кръга на лицата, които имат право на връщане на имущество или обезщетение. Чл. 5, ал. 1 т. 5 от Закона постановява,  че право на връщане или обезщетение има физическо лице - чужд гражданин /съответно български гражданин/, а в случай на неговата смърт или обявяване за починал, неговите законни наследници, при условие на реципрочност. Въпросът за реципрочността, или взаимността, който се поставя като  условие за получаването на право върху недвижимо имущество не е решен между Р България и Р Сърбия с международен договор и затова в тези случаи се прилагат законовите разпоредби на съответните държави. Тъй като законодателството на Р България не разпорежда значително по-тежки условия за получаването на право на собственост върху недвижимото имущество от регламентираните в законодателството на Р Сърбия, Министерството на правосъдието и държавната администрация на Р Сърбия е уведомило официално българската страна, че между двете страни има взаимност по отношение на получаването на право на собственост върху недвижимо имущество от страна на чужди физически  и юридически лица при правни сделки  и наследяване. Изключение има при получаването на право на собственост върху селскостопанска земя, предвид това, че съгласно сръбския Закон за селскостопанските земи, чуждестранно физическо или юридическо лице не може да бъде собственик на селскостопанска земя.

Съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона право на връщане на имуществото или обезщетение няма: 1) физическо лице – чужд гражданин или неговите законни наследници, за което задължение за обезщетение носи друга държава, на основата на международен договор;  2) физическо лице – чужд гражданин или неговите законни наследници, които и без наличието на международен договор са обезщетени или правото на връщане на собствеността е признато от  законодателството на друга държава; 3 ) лице, което е било член на окупационните сили, които са действали на територията на Република Сърбия по време на Втората световна война, както и неговите наследници. Премахването на последиците от изземането на имуществото на жертвите на Холокоста и другите жертви на фашизма на територията на Република Сърбия, които нямат живи законни наследници, ще се уреди със специален закон.

Съществуването на реципрочност с друга държава и на международен договор по смисъла  на член 5 от Закона се утвърждава служебно от Агенцията.

Във връзка с многократни запитвания на български граждани към  МВнР относно съществуването на споразумение между България и бившата СФРЮ за изплащане на български граждани на обезщетения за конфискувани имоти на територията на бившата Югославия, МВнР информира, че такава договореност не е била постигана между двете страни.

Съгласно чл. 15 от Закона на реституция подлежат: -  одържавени недвижими имоти: строителни площи, земеделски площи, гори и горски площи, жилищни и стопански сгради, апартаменти и бизнес-сгради и други обекти, които съществуват в деня на влизане на сила на Закона, а също и -  одържавени движими вещи, вписани в обществения регистър, както и други движими вещи, които съгласно нормите, регулиращи културните блага представляват културно благо от голямо и изключително значение за Р Сърбия.

Относно други чести запитвания към МВнР, касаещи въпроса за т.нар. двувластни земи, следва да се отбележи следното: Законът за връщане на конфискуваното имущество и обезщетяването на Република Сърбия от 2011 г. не касае пряко режима на ползване на двувластни имоти. Териториалният обхват на Закона включва цялата територията на Република Сърбия и не се ограничава до територията на т. нар. „двувластни имоти”. По обективно-политически причини окончателен правен механизъм за решаване на въпроса на междудържавно равнище до този момент не е бил създаден.Правният статут на двувластните земи е исторически създал се  въпрос между България и Сърбия, който възниква още през 1878 г., когато създадената по решение на Берлинския конгрес Международна гранична комисия установява границата между двете държави. С този акт имоти от 23 български села с обща площ около 1000 кв. км преминават във владение на Сърбия. Впоследствие, в изпълнение на чл. 272 от Ньойския договор, на 8 ноември 1920 г. от България на тогавашното Кралство на сърби, хървати и словенци е предадена територия от 2 566,2 кв. км със 180 населени места и 103 623 жители. Правното регулиране на въпроса за статута на тези земи и режима на тяхното ползване е обект на няколко междудържавни договори, като последният от тях е Спогодбата за използване на двувластните имоти от границата между НР България и Федеративна народна република Югославия от 27.08.1947 г. Поради принципни нарушения на Спогодбата от югославска страна, с вербална нота 29123-20-I от 30.06.1950 г. на Министерството на външните работи Правителството на НР България денонсира Спогодбата, считано от 1 юли 1950 г. Впоследствие, когато това е било практически възможно, обезщетения и оземляване със земи от поземления фонд на съответното населено място на български граждани,  които са претърпели вреди вследствие на денонсирането на Спогодбата, е ставало съгласно Постановление № 2555 от 2.10.1950 г. на  Министерския съвет на НР България. В тази връзка следва да се обърне внимание, че според действащото българско реституционно законодателство, съгласно § 37 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ДВ, бр. 98 от 1997 г.) производството по възстановяване на собствеността върху двувластните земи по границата със Съюзна република Югославия и с Република Македония се спира до решаването на въпроса на междудържавно равнище, а със Заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа № РД-46-686 от 31.10.1997 г. (ДВ, бр. 109 от 1997 г.) са определени съответните землища в област Монтана и Софийска област. Със сходно съдържание е и разпоредбата на § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ДВ, бр. 110 от 1997 г.).По обективно-политически причини окончателен правен механизъм за решаване на въпроса на междудържавно равнище до този момент не е бил създаден.

По отношение на участието на български граждани в процеса на реституция в Р Сърбия, предоставяме на Вашето внимание за сведение и ползване следната информация:

В Глава четвърта от Закона е описана подробно процедурата за връщане на имуществото и обезщетяването.

На основание чл.41 от Закона, право за подаване на молба съгласно този закон имат всички бивши собственици на отнето имущество след 1945 г., техните законни наследници или юридически приемници, независимо дали са подали молба съгласно Закона за обявяване и вписване на отнетото имущество. Молбата се подава до Агенцията за реституция – съответния неин филиал – с приложени необходимите доказателства, на място в Агенцията или по пощата.
Заявлението се подава по образец (Образец ЗВИО) публикуван на сайта на Агенцията и съдържа задължителни  данни (обозначени със звезда) За по-голяма яснота формуляр на заявлението се прилага. Образец на молбата можете да изтеглите от ТУК.

Съгласно чл. 42, ал 5, лице, което има чуждо гражданство, е длъжно да представи доказателство, че не съществуват пречки по чл. 5 от Закона за осъществяване на правото на връщане на имуществото, освен доказателството, съответно фактите,  които Агенцията по реституцията установява по силата на служебните си задължения в смисъла на чл. 5 ал. 1, т.5 от този закон.

Лице по чл. 6 ал. 1 от този Закон е длъжно освен молбата да приложи и влязла в сила съдебно решение за реабилитация или доказателство, че е подало молба за реабилитация. За лицата, които са получили политическа реабилитация, няма автоматично признаване на правото на реституция. Тъй като съдебната процедура за политическа реабилитация може да продължи и след крайния срок 01.03.2014 г., препоръката е наследниците да подадат заявление за връщане на имуществото преди крайния срок и след това да изчакат решението на съда. Информация за конфискувано имущество на лицата, търсещи политическа реабилитация може да се намери в :

- Историческите архиви на градовете или общините;

- „Имовинско-правните служби” на общините;

- Решения/ Актове на съответния съд за конфискуване на имущество.

 

Молбата трябва да съдържа данните изброени в ал. 3 от чл. 42 от Закона. Освен молбата задължително се прилагат и доказателства по ал. 4 на чл. 42 от Закона.

Преценката на валидността на приложените документи, доказващи собственост се преценява от компетентните органи на Р Сърбия, съобразно местното законодателство.  Образецът за молбата, начинът и процедурата за приемане и обработка на молбата, както и списък на пощите, където ще се подават молбите, се определят от министъра на финансите и са публикувани на Интернет сайта на Агенцията за реституция на Република Сърбия http://www.restitucija.gov.rs/.

Между Република България и Република Сърбия действа Договор за взаимна правна помощ, ратифициран с Указ № 167 на Президиума на Народното събрание от 8.06.1956 г. - Изв., бр. 16 от 1957 г. Обн., Изв., бр. 16 от 22.02.1957 г., в сила от 26.01.1957 г.
По силата на чл. 10 от Договора, документите, издадени от български държавен орган, следва да се представят в заверен превод.

Държавна агенция „Архиви” (ДАА) е българският държавен орган, компетентен да осъществява в национален мащаб политиката по събирането, съхраняването, организирането и използването на архивните документи с историческо значение.
В ДАА се съхраняват документи с информация за двувластни имоти, определени от международните договори, намиращи се от двете страни на българо-сръбската (българо-югославската) граница за периодите след Освобождението, след Първата световна война и подписването на Ньойския мирен договор и след Втората световна война и подписването на Бледските споразумения.

Документите, които съдържат информация за собственост, национализирани след 1945 г.,  са :

- Протоколи за замяна на двувластните имоти / земи, останали в Югославска територия/ за села от Годечка околия 1951 г.

- Сведения за замяна на земи на двувластници в Софийски окръг съгласно постановление № 2555 на МС от 02.10.1950 г./ посочени са селищата, брой стопани, размер на земите/1950 г.

- Таблица- сведение за имотите на двувластниците по югославската граница – Кюстендилска околия и Годечка околия / обобщени данни по селищата/1951 г.

- Сведение за замяна на земи на двувластници в с. Бърля, Годечка околия съгласно постановление № 2555 на МС от 02.10.1950 г./ списък на двувластниците и размер на земите им.1950 г.

- Сведения за двувластни имоти, оставени в България  и Югославия / обобщени данни по селища, размер и стойност на имотите/.1950 г.

- Списъци на стопани – двувластници от Годечка околия,1950 г.

- Окръжен народен съвет – София / ф.614,оп.9,а.е.640,743,898 /.

- Околийски народен съвет – Годеч / ф. 328, оп. 1, а.е.650,413 /.

- Поименни досиета за ликвидираните имоти, изготвени от смесените българо-сръбски комисии по околии.

- Протоколи на царибродската, кривопаланската, тимочката и трънската българо-сръбски комисии за двувластните имоти по спорните земи в Бреговския район;

- Протоколи на комисии за замяна на двувластните имоти по селата (1950–1951).

 

ДАА разполага с информация, че емлячни регистри се съхраняват в кметствата на селата: Гинци, Бракьовци, Комщица, Смолча, Бърля, Голеш, Станянци, Връдловци, Ропот, Губеш, Шума, Лопушна, Мургаш, Връбница, Туден, Разбойще, Каленовци, Букоровци. В община Годеч има емлячни регистри и за селата Костинброд, Маслово, Шияковци за 1949 г. 

По-подробна информация за съхраняваните в ДАА документи, можете да получите в  Дирекция ЦДА; Дирекция РДА-София, в отдели ДА-София, ДА-Кюстендил, ДА-Перник;  Дирекция РДА-Монтана в ДА-Видин.

Сведения за лицата, които не са получавали обезщетение за имоти от посочения в закона период, могат да се потърсят в документите на Министерството на земеделието и храните, в т.ч. и в общинските служби по земеделие /бившите поземлени комисии/ и съответните Областни дирекции „Земеделие”, които също се съхраняват в ДА”Архиви”.  

Документи, които са издадени от българските компетентни органи, не трябва да преминават съответна легализация. От Агенцията за реституция на Сърбия са потвърдили, че архивни документи, заверени от Държавна агенция „Архиви” и други официални български институции, се освобождават от легализация  съгласно Договора за взаимна правна помощ между НР България и ФНРЮ от 1957 г.,гл. б1

В случай, че се прилага процедурата по набавяне на преписите от съответните регистри по международен образец е достатъчно предоставянето на препис от регистъра с печат на органа, който го е издал:

- Актът за одържавяване на иззетото  имущество /решение за национализиране, конфискуване, за изземване и др./ могат да бъдат набавени от историческия архив, имуществено-правната служба на общината, на чиято територия се намира иззетото имущество, отделението на основния съд, отговарящо за вписванията на недвижимите имоти , компетентната служба за кадастър.

- Препис от регистъра на недвижимото имущество – последен акт/лист/ на недвижимото имущество, акт/ лист/ за собственост и др., копие на плана на парцела по кадастър, ако на същия има обекти.

- Удостоверение за идентифициране на парцела по старото и новото измерване на територията на Р Сърбия. Следва да бъде получено от компетентната служба за кадастър в Пирот и Димитровград / Царибродско/ и Сурдолица /Босилеградско/. Информация за стари документи, удостоверяващи притежаване на имущество могат да се намерят в териториалните поделения на държавния кадастър на Сърбия в общините и градовете. В общините Димитровград и Босилеград няма т.н. „Землищни книги”, но се признава т.н. „Тапия”- документ за собственост.

- Заверка на фотокопията на документите се извършва в общината или в съда.

В процеса на реституция, български граждани могат да се обръщат към регистрираното в Белград Сдружение на гражданите „Мрежа за реституция”, което защитава интересите на гражданите във всички етапи на процеса на реституция, в т.ч. и на чужди граждани. В периода на подготвяне на текста на закона, както и сега, организацията е в постоянна връзка с Делегацията на ЕС в Белград и други сходни НПО от съседни страни. От НПО са изразили готовност да консултират български граждани, вкл. и по телефона и да им оказват необходимото правно съдействие чрез съвети и препоръки.

За контакти:

Телефон: 00381/ 11 3615234 , електронна поща contact@apppbg.org.rs ; уеб сайт http:// www.apppbg.org.rs; адрес: Белград 11 000, ул. Бирчанинова 21

Тази информация е публикувана и  на сайтовете на Агенцията за  българите в чужбина и Държавна агенция”Архиви”.

Отправена е молба до председателите на адвокатските съвети и на  адвокатските колегии да бъдат уведомени  български адвокати,  адвокатски сдружения и адвокатски дружества за този Закон и списък с тези, които заявят готовност да поемат различни казуси по неговото прилагане,  ще бъде публикуван на сайтовете  на трите ведомства.                  

Министерството на външните работи, в лицето на дипломатическите мисии на Република България в Белград и Ниш, ще продължи да оказва необходимото съдействие на заинтересовани български граждани по този въпрос.

Контакти на дипломатическите представителства на Република България в Сърбия:

Посолство на Република България в Белград, Сърбия

Адрес: ул. „Бирчанинова” № 26, 11000 Белград, Сърбия

Тел.: +381 11 36 13 980; +381 11 36 13 990

Дежурни телефони в извънработно време: + 381 11 3613980; + 0381 11 36 13990

Работно време на посолството и на КС: По - Пт, 8.30 - 16.30 ч.

Приемно време на КС за граждани: По - Пт, 10.00 - 12.00 ч.

E-mail: Embassy.Belgrade@mfa.bg;

Website: www.mfa.bg/embassies/serbia



Генерално консулство на Република България в Ниш, Сърбия

Адрес: Република Сърбия, гр Ниш – 18 000, ул. „Лоле Рибара” № 19

Тел.: +381 18 516 800

Тел.: +381 18 516 700

Тел./Факс: +381 18 516 900

Дежурни телефони в извънработно време: +381 66 840 89 51, +381 66 840 89 53

Email: Consulate.Nish@mfa.bg

Website: www.mfa.bg/embassies/serbiagc

                     

 Държавна агенция за българите в чужбина