Gerb


История на МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ

През 1878 г. към администрацията на Временното руско управление при княз Александър Дондуков-Корсаков, се създава Канцелария за общи дела и дипломатически отношения, която след приемането на Търновската конституция е преименувана в Отдел за външни работи. По-късно на основание на чл. 161 от Търновската конституция е създадено Министерство на външните работи и изповеданията (МВРИ, с Указ № 23 от 17 юли 1879 г.) като централна държавна институция за организиране, ръководство и провеждане на външната политика на България чрез дипломатически представителства в чужбина (агентства, консулства, легации). Съгласно Указа, министерството се състои от три отдела:
 
1. Отделение за сношаване с местните ведомства;
2. За отношенията с чуждите дипломатически агентства;
3. За духовните дела.
 
На 19 юли 1879 г. е издаден указ на Княз Александър Батенберг, с който се назначават първите български дипломатически представители в чужбина.  Драган Цанков, Евлоги Георгиев и Димитър Кирович са изпратени да представляват страната ни в Цариград, Букурещ и Белград. От 1999 г. насам тази дата се отбелязва като професионален празник на българската дипломатическа служба.
 
На 19 декември 1907 г. е приет Закон за устройството и службата, съгласно който се оформят следните структурни звена: Кабинет на министъра на външните работи, Политически отдел, Архив и библиотека, Консулски отдел, Отдел на изповеданията, Българска телеграфна агенция, Счетоводство. С известни промени, настъпили през 1918 г., МВРИ  функционира с тази структура до приемането на Конституцията на Народна Република България (4 декември 1947 г.), по силата на която се създава Министерство на външните работи (МВнР).
 
Председателят на Президиума на Народното събрание поема представляването на България в международните отношения. Представителни функции изпълняват Председателят на Държавния съвет (съгласно Конституцията от 1971 г.) и Президентът на Република България (съгласно Конституцията от 1991 г.).
 
През годините от създаването на министерството структурата му се базира на неговите основни функции по организиране, ръководство и провеждане на външната политика на България. В периода от 1879 до 2003 г. българските дипломати изучават тънкостите на дипломацията предимно в чужди дипломатически школи. През септември 2003 г. с постановление на Министерски съвет е създаден Дипломатическият институт към министъра на външните работи. 
 
На 13 септември 2007 г., Народното събрание на Република България приема Закона за Дипломатическата служба, който урежда принципите, организацията и дейността на дипломатическата служба, както и правилата за професионалното развитие на дипломатическите служители. На 5 август 2013 г. министърът на външните работи утвърждава Професионален кодекс, който съдържа норми за професионално поведение от страна на всички служители в МВнР и поставя високи критерии при работата с граждани, институции и неправителствени организации в България и чужбина.

                     

 Държавна агенция за българите в чужбина