Gerb

"На четири очи" разговор с Николай Младенов, "Нова телевизия", 31 януари 2010 година
1.02.2010
Print
Email

Водеща Цветанка Ризова:Външният министър Николай Младенов. Здравейте, г-н Младенов. Това е един човек, когото аз поканих, когато беше военен министър. А сега ще разговарям с нашия външен министър. Но това няма никакво значение, още по-добре, колкото повече теми, толкова по-интересно. Добре дошли.
   
Николай Младенов
: Добре заварили.
   
Водеща:Уплашихте ли се в Афганистан? Когато...
   
Н. Младенов:Ще ви прозвучи странно, но не в момента, в който падна ракетата, защото за съжаление в Ирак много по-близо са падали до мен бомби.
   
Водеща:До вас?
   
Н. Младенов:Да. Но се стреснах, когато разбрах, че е паднала в българския лагер. А ние бяхме извън лагера тогава и тръгнахме веднага с ген. Самандов, може би на десетата-петнадесетата минута след удара и се учудих, че, така, влязох в едно състояние, което не познавах у себе си, нали, пълна мобилизация и веднага започнахме да помагаме на хората, да видим... отидохме в болницата и т.н. Но време, в което ти не мислиш за... после, като останеш насаме, нали, тогава те, те удря това, което се е случило, но просто гледаш да реагираш колкото се може по-бързо и по-адекватно.
   
Водеща:Едва ли съм първата, която ще ви каже, най-малко сме си представяли, че вие можете да бъдете военен министър. Някак си винаги с други сфери сме ви свързвали, може би тази, с която сега се заемате, звучи логично у хората, които не ви познават. Та затова, когато по-близо казахте, че са падали в Ирак, нали там са падали бомбите...
   
Н. Младенов:Да, да, да.
   
Водеща:...вие, който не сте ходили войник, имате ли някакво обучение, имате ли някаква реакция, която...   

Н. Младенов:Не, нямам някакво специално обучение освен това, което беше задължително тогава за всички, които влизаха за първи път в Ирак. Но просто животът, животът те учи на много неща. Но едно е да се грижиш за собствената си сигурност и да внимаваш къде си, кога си, когато нещо такова се случи, друго е освен за собствената си сигурност да мислиш и за какво става с още 270 човека около теб, въпреки че те са професионалисти, много
по-добре подготвени от мен със сигурност, знаят правилата, знаят как да реагират. Но все пак това е ситуацията в Афганистан.
   
Водеща:А какво е състоянието на момчетата, които в момента са в американската военна болница в Германия?
   
Н. Младенов:За съжаление Александър Александров продължава да е в тежко състояние, въпреки че докторите, така, казват, че за тежкото състояние, в което се намира, е доста стабилен. И вторият също, той мина, премина... мисля, че вече две операции му бяха направени. Да чукнем на дърво, няма опасност за живота му. Това е последната информация, която има.
   
Водеща:Само на Александър Александров има опасност...   

Н. Младенов:Да, той е в най-, най-тежко състояние. И третият, мисля, че вече му е направена и последната операция, свързана с възстановяването на костта в крака, и той е в най-леко състояние.
   
Водеща:А вие защо не вярвате, кое е нелогичното на хипотезата, че сте били мишена на талибани? Защо отказвате да повярвате в тази хипотеза...
   
Н. Младенов:Ами, защото...
   
Водеща:...която се разпространява не от български източник?
   
Н. Младенов:Защото не е истина просто. Това е нещо, което е част от пропагандната война, която талибаните водят срещу, срещу всички нас. Това, което не е логично, е в тяхното изявление, че шест ракети са били изстреляни, че има 11 убити и т.н. Ние всички знаем, нали, още веднага стана ясно, че е една ракетата, която беше изстреляна. Става въпрос за ракета, китайско производство, която е неуправляема. Базата е огромна. Базата е над 20 хиляди човека в момента.
   
Водеща:Тоест където падне, там.
   
Н. Младенов:Тя се изстрелва във въздуха и където падне. И това, което те правят в момента, е, че заравят съответно ракетата в земята, в пясъка, там, където намерят, закачат един часовник, слагат някакъв час и изчезват. И много трудно може да бъде открито такова устройство. Още повече че в следващите дни и в последните три дни може би всеки ден имаше атаки в Кандахар, има и в Кабул. Цялата тази активност на талибаните е заради конференцията в Лондон, която показа в крайна сметка, че всички страни, които участват в коалицията, са решени да се преборят с проблема в Афганистан, както и афганистанското правителство. И постепенно се обръща вълната...
   
Водеща:Аз това исках да ви попитам, това не е ли най-голямата авантюра на НАТО, по-голяма дори от тази, която е в Ирак? Вие добре знаете колко е невъзможно там да се справят военните със ситуацията. Помните войната в Русия, казват, че дори е официална болест синдромът "Афганистан" от ерата на...
   
Н. Младенов:Много е трудна...
   
Водеща: ...Съветския съюз. Това е...
   
Н. Младенов:Много е трудна операцията в Афганистан. Нека не забравяме, че от, така, около 1989 година до момента фактически тази държава е в перманентна гражданска война. С изключително кратки и незначителни периоди на мир. Всичко е разрушено. Най-лошото е, че не само са разрушени сградите, но са разрушени и съдбите на хората. Няма човек, с който там да говориш, който в един момент да не се е бил от някоя страна, на някой фронт. Оттук нататък това, което може да се направи, е да се... чрез международните сили да се подпомогне създаването или, така, възстановяването на афганистанската национална армия, полицията, да се създаде все пак някаква среда на сигурност, макар и тя да не може да покрие изведнъж цялата територия на страната...
   
Водеща:Да, защото чувам, че и Обама говори за някакво оттегляне след пет-шест години, нали?
   
Н. Младенов:Ами това са малко тълкувания кога ще бъде това оттегляне...
   
Водеща:Да, защото това е според мен...
   
Н. Младенов:...но то ще, то заменя...
   
Водеща:Аз без да съм военен специалист, но от това всичкото, което съм прочела, това е невъзможно.
   
Н. Младенов:То ще зависи в голяма степен от способността на афганистанските власти да... ефективно, така, да установят контрол върху територията на страната и вече международните сили да им помагат.
   
Водеща:Оптимист ли сте? Кажете ми вие, като ходихте там, като говорихте с тях?
   
Н. Младенов:Не мога още да кажа, че съм оптимист. Мисля, че съм по-скоро... не знам, зависи. Страх ме е да го кажа, защото си спомням 2006-а...
   
Водеща:Би било обезсърчаващо...
   
Н. Младенов: Не, спомням си 2006 година в Ирак, когато положението изглеждаше драматично. Тогава само в Багдад имаше по 200-300 човека убити на ден от бомби, от коли-бомби, от ракетни атаки. Тогава нещата изглеждаха неспасяеми, абсолютно неспасяеми, нямаше никой от нас там, който да не смяташе, че всеки момент ще трябва да си тръгнем и да се разпадне държавата. 2007 обаче нещата се обърнаха по драматичен начин, в полза, разбира се, на мира и сигурността. Така че, без да правя паралели между Афганистан и Ирак, трудно е да се каже, преди да се, така, обърнат...
   
Водеща:В смисъл - Афганистан е много по-стара рана и вие го знаете.
   
Н. Младенов:По-стара рана е...
   
Водеща:Затова то е изключително неуместно, намирам, но има и вицове, знаете, които показват, че това е... че на човек косата му настръхва само... на руснаците като чуят за Афганистан... Това е...
   
Н. Младенов:По-стара рана е, но има много, така... всъщност тези хора, които създават проблема в Афганистан, не са мнозинството от хората. Това е добрата новина.
   
Водеща:А бедността не ги ли прави... бедните хора да отиват на страната на талибаните и на хората, които правят проблемите?
   
Н. Младенов:Бедността създава условия за това талибаните да платят тук-там на някого да изстреля една ракета, нали, това. Общото чувство на това, че няма някаква съществена промяна в живота на хората, няма някакво видимо подобряване на инфраструктурата... Има, тук-там, в Кабул има, има страшно добри показатели по отношение например на образованието. В момента мисля, че последното, което гледах, някъде 80 процента от децата са обхванати от някаква форма на образователната система.
   
Водеща:Някаква. А колко е скъпа мисията ни, много ли е скъпа мисията ни в Афганистан? Скъпо ли ни струва?
   
Н. Младенов:Скъпо, ако говорим за пари...
   
Водеща:За пари говоря, отделно рисковете за момчетата, но...
   
Н. Младенов:Всички мисии, които поддържаме в момента, основно Афганистан, тя е най-голямата, но имаме все пак и Босна, мисията, имаме наблюдатели, военни в Грузия, за всички, ако не ме лъже паметта, някъде около 90 милиона лева годишно е сумата, която се заделя от бюджета.
   
Водеща:И това е... българският бюджет плаща за мисиите?
   
Н. Младенов:Това е от българския бюджет, да, като част от разходите, които там имаме, разбира се, са споделени с нашите съюзници, в зависимост от договорките, които имаме. Част от... успяхме да намалим парите, които харчим за мисии, защото едно от най-големите ни пера беше транспортирането на нашите контингенти от България до Афганистан, на всеки шест месеца ротация.
   
Водеща:А сега пътуването дo Германия за чия сметка е, на българска?
   
Н. Младенов:Не, всичко това е за сметка на американската страна.
   
Водеща:На американската.
   
Н. Младенов:Да, имаме споразумение, което преподписахме със Съединените щати, за споделяне на част от разходите и до голяма степен това ни намали... това ни намали много значително, това ни намали някъде около, ако не ме лъже паметта, може би поне 20 процента от сумата, която България преди харчеше да контингента в Афганистан.
   
Водеща:Струва ли си тази цена, струва ли си... това го правим, защото сме партньори в НАТО или защото сме убедени, че трябва да помагаме? Висока ли е тази цена?
   
Н. Младенов:Правим го заради себе си, не го правим заради някой друг. Може да звучи много егоистично, но нека всички да си дадем сметка, че ако не овладеем ситуацията в Афганистан, и политически, и военно, заплахите, които произтичат оттам по линия на ислямистки групировки, на тероризъм, много, много лесно могат да стигнат до Югоизточна Европа. Има много канали, които минават през нашата част от света, свързани с... това, което всички знаем, организирана престъпност, трафик и т.н. Наблизо много бързо може да се появят радикални тълкувания на исляма, които да ни създадат тук проблем, затова проблемът трябва да бъде решен в Афганистан. Решаването му означава...
   
Водеща:За да не търсим... решаването му идва насам, да.
   
Н. Младенов:За да не му търсим решаването по-близо до нашите граници.
   
Водеща:Един последен въпрос за Афганистан, няма да ви го спестя. Казват, че вашето посещение там е  боли в известна степен безразсъдно, било е оповестено по-рано, стояли сте по-дълго...
   
Н. Младенов:Не е вярно това.
   
Водеща:..няколко военни... Ще кажете. Няколко военни министри, ваши колеги, преди това казаха, че максимумът за една такава визита е 24 часа, вие колко време останахте там - три дни, четири?
   
Н. Младенов:Три дни. Съответно посещението не беше обявено предварително. Може би то стана по-видимо за българските медии поради смяната, която се случи между... аз буквално се качих в самолета като военен министър и кацнах като външен министър, нали, малко така стана работата, и това предизвика по-засиления интерес към...
   
Водеща:Е, не, не, това, което се случи...
   
Н. Младенов:...веднага в посещението, нали на първия ден. Да, може да се отиде и за шест часа, няма проблем. Пътуваш 12 часа, правиш три срещи, снимаш се с войниците, казваш пет красиви приказки и си тръгваш.
   
Водеща:А вие какво искахте да свършите?
   
Н. Младенов:Моята задача беше да се срещна не само с вицепрезидента на Афганистан, с военния министър, с генерал Маккристъл, който ръководи международната операция, с представителите на ООН, да видя цялата картина на стратегията, която имаме всички ние в Афганистан, защото тя в момента се променя. И променянето на стратегията на международната общност изисква и от нас да вземем решенията - как, дали ще преструктурираме контингента, ще продължим ли с идеята за консолидацията му, както беше обявено преди време, да видим по какъв начин ще вървят ротациите оттук нататък...
   
Водеща:Тоест останали сте там, защото сте имали много срещи и много ангажименти?
   
Н. Младенов:Да, срещите ми бяха с представителите на афганистанската власт и на международните сили.
   
Водеща:Тогава, мислех да е последно, но пък ми се струва важно - ще увеличаваме ли контингента си в Афганистан след тази среща?
   
Н. Младенов:На този етап не, на този етап това, което ще направим, е това, което правителството заяви предварително, но това е увеличение с 30 човека за Кандахар в началото на годината просто защото периметърът на отговорност, който имаме, се увеличава, и евентуално до 70 човека до края на годината. А вече оттам нататък...
   
Водеща:Значи, отговорът е да, най-общо е да.
   
Н. Младенов:Да, най-общо...
   
Водеща:Увеличаваме контингента.
   
Н. Младенов:Да, включваме се също и в европейската полицейска мисия, която решението на правителството е с до 5 човека да участват като обучители. Имаме един обучителен екип в момента, който работи с афганистанската армия. Имаме готовност за втори, който е подготвен, но поради... тук вината не е от наша страна, а по-скоро от афганистанска страна, че те не са готови да го приемат, и трябва да вземем решение във връзка с, така, участието на българските лекари, които момента са в Херат.
   
Водеща:Ще има ли?
   
Н. Младенов:Имаше идеи за полева болница, която да се изпрати. По-скоро тази болница вече не е нужна, защото цялото медицинско обслужване на международните войски се променя. И имаме вече конкретни идеи за какво обучение може да осигурим на афганистанската, не само на армията, но и на държавните служители тук, в България.
   
Водеща:А ще събирате ли на едно място контингента ни?
   
Н. Младенов:Този въпрос, мисля, че по-скоро ще се отложи засега, по-нататък ще го разгледаме, да.
   
Водеща:Остава така, както е.
   
Н. Младенов:Да, засега остава така, както е. Има още доста неща, които трябва да се изяснят в стратегията на ген. Маккристъл, за да може да направим тази преценка.
   
Водеща:Тези дни как се чувствахте, повече външен или повече военен министър?
   
Н. Младенов:Ами, не ми ли личи, че още не мога да изляза от странното си амплоа?
   
Водеща:Е, аз може би ви, как да кажа, ви помагам, но трябваше да отговоря.
   
Н. Младенов:Малко, така, с хъс ви отговарях.
   
Водеща:Да, абсолютно. Добре, но нека, ще продължим обаче с темата военно министерство, защото, както се казва, няма да ви се размине. Може да сте вече външен министър, но имаше 6 месеца, в които... никак не е малко времето, за да свършите някакви неща, и аз ще ви попитам. Предполагам, знаете не по-зле от мен, че мнозина мислят за военното министерство като министерство, което ражда корупция - заради това, че разполага с доста пари, заради това, че сделките, които правите, се засекретяват, тъй като са военна тайна и е от интерес на националната сигурност, тъй като военните имат много имоти. Сега, поправете ме, ако греша, но това, което стана като ревизия от вашето, така, участие във военното министерство, бяха едни розови беемвета. Направихте ли достатъчна ревизия на това, което се е случвало във военното министерство?
   
Н. Младенов:Доста по-сериозни неща направихме.
   
Водеща:Припомнете.
   
Н. Младенов:На първо място, така, върнахме обратно  в прокуратурата и бяха задействани доста големи преписки, свързани с обвинения и съмнения за корупция в миналото. Започнахме, така, с нов, с промени в закона, които фактически да интегрират военната и цивилната експертиза в Министерството на отбраната и да ни позволят...
   
Водеща:Това е отделно, аз ще ви попитам, въпросът е за корупцията. Какво направихте за корупцията?
   
Н. Младенов:Така, и само да довърша това, и да ни позволят фактически да оптимизираме състава на министерството, защото администрацията на въоръжените сили е доста голяма. По отношение на корупцията въведохме наблюдение на търговете, които текат, външно наблюдение.
   
Водеща:Но това е с дата от днес нататък.
   
Н. Младенов:Не, това е от преди няколко месеци.
   
Водеща:Така, от вашето идване имам предвид?
   
Н. Младенов:Да, да. Започнахме да готвим...
   
Водеща:Нещо, което сте открили от предишните управления, защото... никой няма съмнение.
   
Н. Младенов:Всичко, което сме открили, сме го прехвърлили към прокуратурата.
   
Водеща:Много ли е, кажете?
   
Н. Младенов:Много е, да.
   
Водеща:Кое е това, което най-много ви впечатли вас?
   
Н. Младенов:
Ползването на дупки в закона, за да се заобикалят обществени поръчки, това е едното. И второто е неразумно...
   
Водеща:Но това е ненаказуемо, защото такова е министерството.
   
Н. Младенов:Не, това няма нищо общо с министерството, това е подход, който е ползван. И второто, което е, неразумното харчене на пари, неразумното управление на бюджета, преместването постоянно на приоритетите, изместването им всъщност от това, което заявяваш като приоритети, към други области, които не са приоритетни. Хвърлянето на огромни суми пари в, така, инициативи, които нямат пряко отношение към бойната способност на армията към...    

Водеща:Според вас корупционните сделки, без да ги споменавате, какви са, за каква сума говорим като корупционни сделки? Колко е загубила държавата от корупционни сделки във военното министерство според вас?
   
Н. Младенов:Ако под корупционни сделки разбирате това, което аз разбирам, именно сделки, които не са добре обосновани и нямат пряко отношение към способностите на Българската армия, мисля, че говорим за стотици милиони.
   
Водеща:Милиони?
   
Н. Младенов:Стотици милиони, да. Погледнете само най-, така, видимия пример с програмата за модернизация на въоръжените сили, в която са хвърлени наистина стотици милиони за придобиването на транспортни самолети, за придобиването на хеликоптери, нито едно от които... и доста други неща, разбира се, нямат пряко отношение към това, от което нашите контингенти в Афганистан или където и да са другаде, имат нужда.
   
Водеща:В кой период според вас се е случвала най-голямата корупция?
   
Н. Младенов:Най-много пари в министерството е имало, значи, малко преди влизането ни в НАТО говорим, 2003-2004 г., да, тогава 2003, 2004, 2005 г. - тогава е имало най-много пари.
   
Водеща:Най-много пари и съмненията, които...
   
Н. Младенов:А най-лошо управляван е бюджетът през последната година преди...
   
Водеща:През последната година.
   
Н. Младенов:Значи, 2008-2009 г. най-безразсъдно е управляван бюджетът.   

Водеща:Е, така казват, че се прави винаги преди избори в последната година на мандата, може би това е логиката. Добре, гледате ли на тези 6 месеца като загубени за външната политика?   

Н. Младенов:По никакъв начин. Може би, трудно ми е да го обясня, но, влизайки сега във външно министерство, влизам с малко по-различно мислене, отколкото, ако бях влязъл преди 6 месеца, защото знам...
   
Водеща:Малко по-военно?
   
Н. Младенов:Не по-военно, по-... свързано, така, с реалното състояние на нещата в България. Защото, ако човек се занимава с външна политика, много лесно може да се откъсне от това, което е около нас, от ситуацията тук.
   
Водеща:Очаквате ли президентът да наложи вето върху промените в Закона за въоръжените сили заради орязаните му правомощия?
   
Н. Младенов:Надявам се, че няма да го направи, но не съм...
   
Водеща:А говорили ли сте, той каза, че много хубаво и работи с вас. Не знам дали помните, похвали ви?   

Н. Младенов:Не съм разговарял с него по въпроса за закона в момента.
   
Водеща:А имате ли индикации някакви?
   
Н. Младенов:Ами, малко индикациите в последните ми няколко дни са да си заровя главата във вътрешния правилник и работата на външно министерство, така че...
   
Водеща:И да оставите на ген. Аню Ангелов да се разправя на тази тема.
   
Н. Младенов:Аню Ангелов е част от екипа, с който аз съм работил, той е много важна част от моя екип, така че той е напълно наясно с всичко.
   
Водеща:Добре, сега обаче като външен министър вие също все на такива ресори попадате, на които ще трябва да работите много плътно с президента. Смятате ли, че сега ще има повече точки за конфронтация или точно обратното, сега ще има повече точки, които да ви събират и да ви правят единни позициите?
   
Н. Младенов:Всичко, всичко е въпрос на комуникация. Когато президентът и правителството идват от различни политически сили, разбира се, има предпоставка за различия. Ако тези различия са принципни, базират се на някакви виждания как трябва да се развие секторът, дали е външна политика, дали е отбрана, тогава това се прави в някакъв диалог и този, който носи отговорността, той обира и пешкира. Но ако, така, се прави някакво популистко заяждане, без да става въпрос за някакви принципни различия, тогава има потенциал за конфликт.
   
Водеща:А вътрешното ви усещане какво е, тук по-лесно ли ще си работите с президента или по-трудно?
   
Н. Младенов:Не мога да ви кажа, защото още не съм, така, достатъчно навътре в проблематиката. Това, което винаги съм се опитвал да правя и смятам да продължа да го правя, е...
   
Водеща:Бихте ли оттеглили ваша кандидатура за посланик, ако президентът в предварителната процедура ви каже аз не го харесвам този човек?
   
Н. Младенов:Не бих допуснал да стигне до Министерския съвет предложение за посланик, без то да е минало през правилната процедура.
   
Водеща:Това е добре, но, ако президентът каже аз не го харесвам, преди да е стигнало до МС, и няма да ви го подкрепя, вие ще настоявате ли за този човек, ако сте убеден, че това е нашият дипломат?
   
Н. Младенов:Зависи за кой човек става въпрос, за какъв пост става въпрос, за значението, за контекста, всичко е въпрос на разговор и на диалог. Ако има желание от двете страни да се намери решение, винаги ще се намери баланс. До този момент аз винаги в Министерството на отбраната съм... когато сме предприемали определени действия или стигали до някакви заключения, сме информирали президента, неговите съветници...
   
Водеща:Добре, а като го информирате, че му отнемате от правомощията с военния закон, той какво ви каза?
   
Н. Младенов:Ние не сме отнели никакви правомощия на президента.
   
Водеща:Убеден ли сте?
   
Н. Младенов:Абсолютно съм убеден, да.
   
Водеща:Добре, а как се почувствхте в деня, в който влязохте във външно министерство? И вие сте май единственият министър от години наред, който не беше посрещнат от предшественика си, Румяна Желева не дойде.
   
Н. Младенов:Ами тук не става въпрос за смяна на правителство, става въпрос за смяна на човек в екип. Още повече че аз нямах и никакво време, аз буквално трябваше да прелетя през външно министерство, за да тръгна към летището.
   
Водеща:Добре, това са, как да кажа, това са условни неща. Не го преживявате имам предвид?
   
Н. Младенов:Не търся някакво специално тълкувание в това.
   
Водеща:А чувахте ли се с нея?
   
Н. Младенов
:Не, не съм се чувал с нея.
   
Водеща:Ами значи не сте изживели никаква емоция, когато се оказахте сам и влязохте сам в...
   
Н. Младенов:Ами нямаше много време за емоция, не знам как... по какъв начин да ви го обясня.
   
Водеща:Това ли е спасението, когато човек да не си причинява някакви отрицателни емоции е да се намира на работа?
   
Н. Младенов:Е, сега, това е обективна истина. Всички знаем, че когато, нали, ако имаш достатъчно работа, нямаш време да мислиш за други неща. Нямаше и такава обективна ситуация, в която да се, така, да мога да седна и да си кажа, о, ама тук символизъм...
   
Водеща:Аз съм един самотен влизащ външен министър.
   
Н. Младенов:Ами, влизаш и започваш, значи работата те чака, чакат те проблемът с Гърция и със затворените КПП-та, чакат те проблеми, чака те посещението на министър-председателя в Турция. Трябваше да се подготвя за...
   
Водеща:Вие всъщност имахте ли участие в подготовката на неговото посещение?
   
Н. Младенов:Да, разговаряхме неведнъж по този въпрос и със заместник-министрите, и с него. Трябваше да се готвя за Лондон за конференцията, още трябваше да си пренастроя главата.
   
Водеща:Кажете... да, наистина, но това е наистина важно, има ли реални международни процедури, които, така, да ни върнат част от загубените средства от гръцката блокада, защото това за мен е направо хуманитарна криза, която се случва на границата? Ние не знам дали си даваме сметка какво се случва с тези шофьори, които висят цели дни и на които така са им казали работодателите, изобщо и за загубата на пари, и за всичко останало. Има ли наистина механизми или само се репчим, както биха казали някои възрастни хора?
   
Н. Младенов:Има, има процедури в рамките на европейското законодателство, които казват, че не трябва една страна да предизвиква, да създава условия, които да водят до блокиране на свободното движение на стоки, хора и услуги за друга страна. А за да може ние да се защитим на базата на този законов текст, трябва много ясно да определим точно и тук може би малко ще прозвучи бюрократично, но много точно колко камиона, къде, защо, кога, какви стоки, как...    

Водеща:Създадена ли е такава организация?
   
Н. Младенов:Това е работата на кризисния щаб, който беше създаден към министъра на земеделието преди няколко дена, даже може би повече от седмица вече, да се събере тази информация, да се акумулира и вече в рамките на процедурите, които ЕС създава, да се задействат.
   
Водеща:Въпросът е, че те съществуват реално, това ми беше въпросът.

Н. Младенов:Да, те съществуват реално. За мен...
   
Водеща:А какъв е шансът ние да се възползваме от тях?
   
Н. Младенов:Ами ние, че ще се възползваме, ще се възползваме, то е ясно, нали, въпросът е да ги доведем до края.   

Водеща:Добре де, да бъдем овъзмездени, нека така да попитам, имаме ли шанс реален?
   
Н. Младенов:Имаме шанс... имаме шанс, но аз предпочитам този проблем да се реши, колкото се може по-бързо от страна на Гърция, защото това е най-добре за всички нас.   
Водеща:Е, това е най-добре за всички. Но ако се реши утре, ние ще имаме ли претенции въпреки това?
   
Н. Младенов:Това вече е въпрос на преценка на базата на оценката на загубите, които имаме към момента.
   
Водеща:Съвсем последен въпрос. Казахте, че не обичате резките движения.
   
Н. Младенов:Да.
   
Водеща:Да не би да сте човек, който се страхува да влиза в битки?
   
Н. Младенов:Не, не, не, ако те е страх от мечки, не ходиш в гората.
   
Водеща:А защо не обичате резките движения? Понякога това е много вълнуващо, много полезно понякога, но е и полезно понякога.
   
Н. Младенов:Вълнуващо е, да, но когато влезеш в една институция, трябва да си даваш сметка, че това е все пак институция, която има своя институционален живот. И не можеш да започнеш да я разтърсваш, преди да си добре запознат с как тя работи.   

Водеща:Но... а като се запознаете, ще се страхувате ли отново от резки движения?
   
Н. Младенов:Като се запозная, ще очаквам от всички да не идват в 9 сутринта на работа и да не си тръгват в 17 часа.
   
Водеща:Благодаря ви за този разговор, министър Младенов.
   
Н. Младенов:Благодаря и аз.

Николай Младенов: Не може да си позволим вечно да бъдем в Афганистан
Николай Младенов: Във Външно нямам право на грешка

                     

 Държавна агенция за българите в чужбина