Gerb

Николай Младенов: Не може да си позволим вечно да бъдем в Афганистан
7.02.2010
Print
Email

Г-н министър, тук на конференцията в Мюнхен тази година и в предишни години фокусът някак си се измества към Иран. Иран този път ни изненада с присъствието на външния министър Мотаки, който в последния момент дойде. Как Вие коментирате неговото присъствие и предложенията, които той отправи тук?

Снощи късно имаше дебат между Мотаки и шведския министър на външните работи. Ще ви призная, че дебатът не беше особено интересен от гледна точка на това, което каза иранският министър. Все още топката е в Иран. Има направено предложение, което е за обогатяване на уран извън територията на Иран, което те да могат да използват за мирни цели, за да се свали част от напрежението, че ще бъде използвано за изграждането на ядрено оръжие, както и да се върне доверието на международната общност към Иран. Но като че ли на този етап това само седи на масата. Все още тече и дискусията сред страните - членки на Съвета за сигурност, за евентуално продължаване или... (техн. прекъсване) на санкциите. Тази дискусия прекалено е рано да се каже в каква посока ще отиде.

Тоест, Вие по-скоро го приемате като една маневра на Техеран?

Мисля, че беше жест. Наистина беше важно, че той присъстваше снощи тук да каже своите тези,
но не смятам, че от това, което се чу в дискусията, че има някаква съществена промяна. Има още много неща, които трябва да се свършат.

Вие утре се отправяте към Лондон, където с министър-председателя ще бъдете на официално посещение. Г-н Борисов обиколи големите европейски столици. Беше в Берлин, беше в Париж, видя се и с италианския премиер в София. Каква ще бъде целта на тази визита в Лондон и какво очаквате вие от нея?

Това е част от външнополитическата програма на министър-председателя, за да може да установи той и личен контакт с европейските партньори, с които най-добре работим. Има теми, които бих казал, че навсякъде се поставят и те няма да бъдат по-различни от темите, които се поставят в Лондон. Например, подготовката на България за Шенген. Това е много важен процес, защото там правителството завари едно сериозно изоставане, което сега Министерство на външните работи и Министерство на вътрешните работи много бързо трябва да наваксат. Присъединяването на България към еврото, това също е един от основните приоритети на правителството. Това са теми, които се поставят във всички срещи. Разбира се, има и общ контекст на дискусията, която тече в Европейския съюз, как се структурират институциите след Лисабонския договор, как ще работи новата европейска външнополитическа служба. Аз, отделно от министър-председателя,
в Лондон имам двустранна среща с английския министър на външните работи. Вчера разговарях много дълго и с баронеса Аштън, която поема външнополитическия пост на Европейски съюз. Има и трета тема, разбира се, която със сигурност ще бъде поставена, и това е участието на България в Афганистан. Това е много важен въпрос, който в момента е актуален за всички страни от НАТО.

Вие бяхте преди седмица в Лондон...

Да.

...като споменахте Афганистан. Смятате ли, че е реален планът, който се изработи там?

Ами, надявам се да е реален, защото иначе ние не може да си позволим да продължим вечно да бъдем в Афганистан. Целта, която беше на конференцията в Лондон, бе афганистанското правителство ясно да заяви какви ангажименти то ще поеме, какво ще направи през следващите две години, така че да засили своя контрол над територията на Афганистан.И вече на базата на това международната общност какво прави, за да им помогне с участие на войски в международната операция,с обучение за афганистанската армия, за афганистанската полиция, за съдебната система, изграждането на институции. Всичко това е вече нашият отговор оттук нататък, нашият, имам предвид на Запада, на EВропейския съюз, на Съединените щати,
на това, което афганистанците казват, че ще направят. Оттук нататък за нас в България вече е актуален въпросът да изпълним това, което сме заявили като ангажимент - постепенно да увеличим участието си в операцията с 30 човека, което направихме в началото на тази година, и до 70 до края на годината, да се подготви включването ни в европейската полицейска мисия с до 5 обучители, а също да се съсредоточим върху обучението както на афганистанската армия, така и на цивилната част от администрацията там, където можем да си го позволим да го правим.

Да. Засега обаче само увеличаваме, а кога ще започнем да редуцираме присъствието си там?

Ами, ще започнем да го редуцираме в момента, в който мандатът, който обединените нации са дали на мисията, бива изпълнен. Така, вижданията и на ген. Маккристъл, с който разговарях в Кабул, и въобще на международната общност е, че вероятно до една, до две години оттук нататък би трябвало афганистанското правителство да има силите и способностите само да контролира ако не цялата, то поне голяма част от територията на страната.

Вашето предимство е, че доскоро бяхте министър на отбраната, а сега сте министър на външните работи. В коя роля се чувствате по-добре и как се чувствате днес тук?

Ами, аз съм министър на външните работи, но тематиката, която се обсъжда тук, е доста преходна между едното и между другото ведомство. В интерес на истината, аз бях записан като участник като министър на отбраната. Тук са и доста от колегите министри на отбраната, с които работихме през последните месеци, но и много от министрите на външните работи. Така че чувствам се, чувствам се на място.

Интервю на м-р Николай Младенов за Българско национално радио, Програма
"На четири очи" разговор с Николай Младенов, "Нова телевизия", 31 януари 2010 година

                     

 Държавна агенция за българите в чужбина