Gerb

Отношението на Скопие към съседите предизвиква тревога
8.05.2013
Print
Email

Интервю на постоянния представител на Република България към ЕС

посланик Димитър Цанчев за германската телеграфна агенция DPA

 

29 април 2013 г., Брюксел (DPAInsight)– Македония предизвика нееднократни критики за започнатата от нея политика, която съседни страни като членките на ЕС Гърция и България оценяват като враждебна. В интервю за DPAInsight EU, българският постоянен представител в ЕС Димитър Цанчев предупреди, че провежданата от правителството в Скопие дискриминация срещу македонските граждани, самоопределящи се като българи трябва да бъде сигнал за тревога в европейските столици.

 

DPA: Защо България се присъедини към Гърция, противопоставяйки се на незабавното започване на преговори за присъединяване между ЕС и Македония?

Димитър Цанчев:"България първа призна независимостта на БЮРМ (бившата югославска република Македония) под конституционното й име и помогна на тази новосъздадена държава в трудните времена на ембаргото срещу бивша Югославия. Ние използвахме влиянието си върху лидерите на албанското етническо малцинство в БЮРМ, за да предотвратим по-нататъшната й дестабилизация, когато страната беше на ръба на гражданската война през 2001 г. Ние добре знаем своите отговорности за стабилността на региона.

България е категоричен поддръжник на европейската интеграция на Западните Балкани, тъй като това е единственият начин да се гарантират мир, демокрация и благоденствие в целия регион. За съжаление, сегашното политическо ръководство на БЮРМ тласка двустранните ни отношения назад към миналото. Антибългарските стереотипи са широко разпространени в медиите, киното, литературата, учебниците по история и география, използвани в официалната образователна система. Гражданите на БЮРМ, които открито се самоопределят като българи, често са обект на дискриминация (уволнения от работа, заплахи, полицейски разпити, институционален и медиен натиск). Провокативни проекти като „Скопие 2014“ ясно очертават потенциални териториални и други претенции срещу България.

БЮРМ прекрачи някои граници, предизвиквайки широко недоволство сред българското обществено мнение. Политиката на Скопие поражда сериозни притеснения вече в две държави-членки на ЕС от региона и това трябва да бъде сигнал за тревога.

 

DPA: Трябва ли историческите спорове да застават на пътя на интеграцията в ЕС през 21 век?

Димитър Цанчев:Трябва да гледаме реалностите. Македония е географска област, която понастоящем е разположена в границите на най-малко три държави (Гърция, България, БЮРМ)  По тази причина употребата на географското понятие „Македония“ като официално име на новосъздадената държава е натоварено с политическа чувствителност в съседни държави, където понятието „македонец“ се използва, за да обозначи връзката с географската област, а не с национална идентичност.

Всички исторически факти сочат, че към времето, когато една част от тази географска област е включена в Кралство Югославия след Първата световна война, преобладаващата част от нейното славянско население се самоопределя като българско.

Провалът на опитите между двете световни войни за изкореняване на българското самосъзнание чрез налагане на „южносръбска идентичност“, принуждава югославския лидер Йосип Броз Тито да започне през 1944 г. политика, насочена към създаването на нова македонска национална идентичност в тогавашната Социалистическа република Македония. Комунистическото ръководство на бивша Югославия твърди, че всеки славянин, населяващ географската област Македония, е македонец, принадлежащ към македонската нация. Тази политика включва също обявяването с декрет на местния български диалект за македонски език, както и фабрикуването на историческа основа за новата македонска идентичност за сметка на историята на съседните страни. Всеки опит на местното население да прояви своята българска идентичност бива смазван със сталинистки методи, включващи изпращане в лагери и затвори, самоопределящият се като български местен политически и интелектуален елит е ликвидиран без съд и присъда през 1944-1946 г.

Но дори и това не е успяло да заличи колективната памет на хората в нашите две страни. Ние споделяме една и съща история, една и съща езикова и културна традиция. Затова не виждаме никаква причина защо нашата обща история трябва да ни разделя, а не да ни обединява. Фактът, че напоследък в Скопие бяха издигнати толкова много паметници на български исторически личности, независимо как са представяни те, само потвърждава, че ние сме били една етническа общност в миналото.

 

DPA: Не могат ли вашите различия да се решат в процеса на преговорите за присъединяване към ЕС, вместо преди това?

Димитър Цанчев:Новите членове на ЕС трябва да бъдат привързани към европейските ценности и да уважават своите съседи от ЕС. Радикалните националистически идеологии принадлежат на миналото. Ако сегашната политика на Скопие към съседните страни продължи, това ще има дългосрочни последици и рискове за регионалната стабилност. Ето защо такива проблеми трябва да бъдат решени преди, а не след началото на преговорите за присъединяване. БЮРМ има далеч по-голям интерес да започне преговори за присъединяване, отколкото да продължава с непримирими претенции за несъществуващи малцинства и да краде историята на съседните страни.

Хората в БЮРМ трябва да погледнат в бъдещето, а не назад в миналото. Ние в ЕС трябва да им помогнем да го направят. Защото, ако те продължават да се взират в миналото, единствения реален исторически факт, който ще открият, е българската идентичност на славянското население на географската област Македония. Те ще се изправят също така и пред неоспоримия факт, че славянското население е дошло в региона много столетия след Александър Велики. Това са историческите факти и те не могат да бъдат променени. Както големият датски философ Сьорен Киркегор отбелязва: „Животът може само да бъде разбран ако гледаме назад, но трябва да го изживеем обърнати напред“.

 

DPA: България настоява за сключването на договор за добросъседски отношения с Македония. Македонският външен министър Никола Попоски наскоро заяви, че не вижда необходимост от такъв договор. Същевременно, вече бяха проведени четири кръга преговори по него. Какво трябва да очакваме ?

 

Димитър Цанчев:Наистина, министър Попоски оспори необходимостта от договора в деня (16 април 2013), в който Комисията публикува доклада си за напредъка на БЮРМ.

Ние не разбираме нежеланието на Скопие да се ангажира в юридически обвързващ документ, че няма да използва своята конституция като основание за намеса във вътрешните работи на България под претекст за защита на правата и статута на лица, които не са и никога не са били граждани на БЮРМ, но които Скопие разглежда като принадлежащи към македонския народ. БЮРМ вече е поела такъв ангажимент в Съвместната декларация с България от 1999 година и във Временното си споразумение с Гърция от 1995 година. Единствено конституцията на БЮРМ съдържа такава претенция и това поражда притеснения в съседните държави.

Трябва да кажем съвсем ясно: независимо какъв е резултатът от усилията за създаване македонска нация, той не може да бъде използван като аргумент за малцинствени претенции на Скопие към България. Граждани на България не са участвали в такъв процес на създаване на нова нация, който е започнал през 1944 г. и е бил ограничен единствено в територията на тогавашната Социалистическа република Македония и след 1991 г. в БЮРМ. Затова всякакви претенции на Скопие за македонско национално малцинство в България са напълно неоснователни и неприемливи.

 

DPA: Сърбия и Косово постигнаха споразумение за нормализация на отношенията. Въз основа на това Комисията препоръча започването на преговори със Сърбия за присъединяване и с Косово за подписване на споразумение за стабилизация и асоцииране. Тя публикува също така и доклад за напредъка на БЮРМ. Очаква се страните-членки да решат през юни дали да започнат преговори за членство със Сърбия и БЮРМ. Какви са Вашите очаквания?

 

Димитър Цанчев:Споразумението постигнато между Сърбия и Косово е впечатляващ пример, че ако са налице политическа воля и ангажираност, няма нерешими проблеми, колкото и сложни да изглеждат те.

Компромисът, който БЮРМ трябва да направи е далеч по-малък: да се съгласи с подписването на Договор за добросъседски отношения, основан на политическата декларация, която Скопие вече е подписало през 1999 г.

Ние, разбира се, сме наясно, че БЮРМ е изправено също така пред сериозни предизвикателства и в други важни области – междуетническите отношения, икономическата и финансова стабилност. В последните месеци бяха отбелязани и сериозни пречки пред функционирането на демократичните институции и свободата на мнението.

 

DPA: Не сте ли притеснен, че БЮРМ ще се дестабилизира ако изгуби непосредствената си перспектива за евроинтеграция?

Димитър Цанчев:Ще ви отговоря с въпрос: Ако една държава-кандидатка може да бъде дестабилизирана от простия факт, че не получава незабавно онова, което си мисли, че й се полага, тогава какво е действителното равнище на стабилност и на политическа зрялост на тази страна? В този случай би трябвало да има други фактори застрашаващи нейната стабилност. И може би си заслужава да се погледне по-отблизо ситуацията на място.

Междуведомственият съвет по участието на Република България в НАТО и ОПСО проведе редовно заседание
Министър-председателят Марин Райков изпрати съболезнователна телеграма до Енрико Лета

                     

 Държавна агенция за българите в чужбина