Постоянно представителство на Република България

Брюксел, Белгия

Територия – 30 528 кв. км

Население – 10 827 519 (01.01. 2010 г.) 76то място в  света
Основни религии – католици (92%), ислям, протестантството и юдаизм
Столица – Брюксел (1,2 млн. жители)
Национален празник – 21 юли (Възкачването на Краля на престола)
Официален език – френски, холандски, немски
Парична единица – евро
Държавен глава – крал Албер Втори (Albert II) (от 9 август 1993 г.)
Министър-председател –  Ив Льотерм (Ives Leterme) (Фламандска християндемократическа партия CD&V)
Министър на външните работи –  Стефан Ванакере (Steven Vanackere) (Фламандска християндемократическа партия CD&V)
Посланик на Република България в Кралство Белгия – Христо Георгиев (от 10 октомври 2006 г.)
Посланик на Кралство Белгия в Република България – Марк Михилсен (Marc Michielsen) (от 16 октомври 2008 г.)


Кратка историческа справка

Географски и културно Белгия е на кръстопътя на Европа и в продължение на последните 2000 години върху територията й са се претопили келтската, римската и германската култури, а по-късно се е добавило влиянието на Франция, Нидерландия, Испания и Австрия. Първите известни обитатели на Белгия са белгите. Това са келтски племена, обитавали Северна Галия. Християнството процъфтява през Средновековието. По-късно регионът е свързан с Нидерландия под бургундско, а след това испанско управление, докато протестантските провинции получават независимост. Следва период на австрийско управление и няколко години под френска власт при Наполеон. След отстраняването на Наполеон през 1815 г. Белгия отново е обединена със Северните провинции в Обединено кралство Нидерландия до Белгийската революция от 1830 г., която установява независима белгийска държава. Белгийският крал Леополд I е избран с британска помощ. Неутралитетът на страната е гарантиран срещу бъдеща чужда агресия. Този неутралитет е нарушен през 1914 г., когато Германия напада Белгия. Решението на Обединеното кралство да спази договорните си задължения, както и Сърдечното съглашение с Франция, принуждава Белгия да се включи в Първата световна война. Следва период на съюз с Франция след войната. По-късно Белгия се опитва да се върне към неутралитета през 30-те години на ХІХ век, но отново е нападната от Германия през 1940 г. След Втората световна война политиката на неутралитет е изоставена и Белгия се присъединява към НАТО. През ХХ век историята на Белгия е все по-силно повлияна от нарастващата автономия на двете основни общности, нидерландска и френскоговоряща. От началото на 70-те години вече не съществуват общонационални белгийски политически партии, а само партии на фламандско или френскоговорящите.

Държавно устройство
Белгия е федерална държава с държавен режим конституционна и парламентарна монархия. Действа конституцията от 7 февруари 1831 г. с изменения от 1970, 1980, 1988-89, 1993 и юни 2001 г. Държавен глава е кралят, който е символ на единството на нацията.

Белгийският федерализъм се основава на три общности – Френска, Фламандска и Немска, формирани според езиковия признак, и на три региона – Валония, Фландрия и Брюксел-столица. Тази сложна държавна структура е резултат от няколко институционални реформи, започнали през 1962-63 г. с окончателното определяне на езиковите граници. При основаването си Белгия е унитарна държава с йерархична структура с три подчинени едно на друго равнища: национална държава – провинции – общини. В резултат на пет държавни реформи тя постепенно се превръща във федерална държава. Според конституцията, различните субекти на властта – федералната държава, общностите и регионите са равнопоставени и си поделят компетенциите. Между тях не съществува йерархична зависимост. Всеки от трите субекта разполага с финансова независимост, както и със собствени законодателни и изпълнителни органи. Липсата на йерархична зависимост и поделянето на компетенциите между федералната държава, регионите и общностите са основата на белгийския федерализъм. 

Федералната изпълнителна власт се упражнява от министър-председателя и правителството. След последните избори за федерален парламент през юни 2007 г. страната изживя безпрецедентна 9-месечна политическа криза, поради трудностите по съставянето на коалиционно правителство. Новото федерално правителство бе сформирано на 20 март 2008 г. и оглавено от Ив Льотерм, излъчен от Фламандската християндемократическа партия. На 14 юли 2008 г. премиерът Льотерм подаде оставка, поради липсата на консенсус по институционалната реформа. Крал Албер ІІ не прие оставката му и бе сформирано второ правителство на Льотерм, на практика с непроменен състав и освободено от задължението за осъществяване на държавната реформа. В навечерието на 2009 г. министър-председателят подаде оставка за втори път след решението на Касационния съд, че правителството е оказало недопустим натиск върху независимата съдебна система по случая с жалба на дребните акционери на банка „Фортис”. Те поискаха да бъде замразена сделката за продажбата на 75 % от банката на френската „Париба”. На 2 януари 2009 г. Белгия се сдоби с трето за една година правителство, начело с дотогавашния председател на Камарата на представителите Херман Ван Ромпой /Фламандска християндемократическа партия/. 

През ноември 2009 г. министър-председателят Херман ван Ромпой бе избран от държавните и правителствените глави на ЕС за първия постоянен Председател на Европейския съвет, съгласно разпоредбите на одобрения Лисабонски договор, считано от 1 януари 2010 г. На 25 ноември 2009 г.  г-н Ван Ромпой подаде оставката си на краля на Белгия. На 27 ноември 2009 г. новото федерално правителство начело с Ив Льотерм бе гласувано в белгийския парламент.

Основните политически партии: Фламандски либерали и демократи (VLD), Социалистическа партия на френскоговорещите (PS), Реформистко движение (MR) (френскоговорещи либерали), Социална прогресивна алтернативна партия (СПАП) и СПИРИТ (SP.A-Spirit) (фламандски социалисти), Фламандска християндемократическа партия (CD&V), Фламандски блок (Vlaams Blok), прекръстена през 2004 г. във Влаамс Беланг  (крайнодясна фламандска), Демократично-хуманистичен център (CDH) (валонска  социалхристиянска партия), Партия на валонските еколози (ECOLO), Нов фламандски съюз (NV-A) (фламандска националистическа партия), Национален фронт – Валония (FN), Екологическа партия – Фландрия (АGALEV).

Икономика
Публикуваните в началото на 2009 г. от Евростат и Националната банка на Белгия данни за състоянието на белгийската икономика сочеха относително задоволително състояние в сравнение с други страни от еврозоната. Докато ЕС официално бе вече в рецесия, Белгия все още бележеше, макар и символичен, ръст на производството през третото тримесечие на 2008 г. от 0,1%, срещу –0,2 % в еврозоната. В края на април 2009 г., според отчета на Националния статистически институт на страната за първото тримесечие на 2009 г., икономиката бележи спад от 1,6 %. Последователният и през второ тримесечие на 2009 г. спад на икономическата активност се вписа в общата тенденция на световната икономика. Макар и с известно закъснение белгийската икономика влезе във фаза на рецесия. Данните за последното тримесечие на 2009 г. показват съживяване на икономиката.

Към октомври 2009 г., дефицитът на публичните финанси на федерално равнище е 25 млрд. евро или почти 6 % от БВП. Дефицитът се обяснява главно с финансовите инжекции, които правителството даде на затруднените през 2008 г. белгийски банки.

През 2009 г. безработицата бележи ръст – 7.9 %, при 7 % през 2008 г. През май 2009 г. бе отчетено увеличаване на безработицата, като във Фландрия тя засегна много повече хора в сравнение с Валония. По-големят процент за Фландрия се обяснява с факта, че кризата засегна най-вече големите индустриални центрове.

По данни на Световната търговска организация /СТО/, през 2008 г. Белгия, със своите 477 млрд. долара, е на 8-мо място в света по износ.

Очакваният бюджетен дефицит за 2010 г. – 5.8 % от БВП /което е под очаквания среден бюджетен дефицит за ЕС/, а през 2012 г. се предвижда постигането на уравновесен бюджет. През 2010 г. правителството на Белгия планира изпълнението на приетата стратегия за изход от кризата.

Външна политика
Белгийската външна политика и ролята на Белгия в съвременния свят се опира на три основни стълба: привързаност към многостранния подход в международните отношения, към устойчива демокрация и към още по-интегрирана и взаимно свързана Европа.

Белгия винаги е защитавала ефективния многостранен подход, основаващ се на силни международни институции като ООН, НАТО, Европейски съюз, ОССЕ. Всички тези организации, на които Белгия е един от създателите, са в процес на реформиране, целящ да повиши ефикасността им. Белгия допринася неотклонно за този процес като активен техен член и като непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН през 2007-2008 г.

Защитата и разпространението на демократични стандарти и ценности като свобода, човешки права, върховенство на закона е един от водещите принципи в белгийската външна политика. Белгия споделя разбирането, че демокрацията се развива само при наличието на условия за устойчив икономически растеж, т.е. че демокрацията и  икономическото развитие са двете страни на една демократична държава. 

Като страна основателка на Европейския съюз Белгия отстоява активно позицията за задълбочаване на интеграцията на ЕС, за повече единна Европа с обща външна политика и политика за сигурност и отбрана.
Друг основен компонент на белгийската външната политика е “икономическата дипломация” с цел  привличане на чуждестранни инвеститори. Белгия цели да даде нов импулс на двустранните отношения с европейските страни и САЩ. Принос в тази насока са и икономическите мисии, водени от престолонаследника принц Филип и включващи големи икономически делегации. По правило ежегодно се организират до четири такива мисии.

По темата за климатичните промени и енергетиката

Белгия споделя поставянето на по-амбициозни цели за ограничаване на емисиите газове с парников ефект. Смята, че в пакета от мерки е необходимо да се обърне внимание върху енергийната ефективност – икономиите на енергия, която, според Белгия не е достатъчно подчертана. Тя подкрепя намаляването с 30 % на вредните емисии до 2030 г., както и намаляването на емисиите на въздушния транспорт с 15 % и на морския – с 20 %.

През ноември 2009 г. Белгия декларира, че приносът й към финансовата помощ от богатите към развиващите се страни за реализирането на целите по климата ще бъде 50 млн. евро, при условие че останалите държави предприемат аналогични усилия.

Белгия застъпи позицията за постигане на политическа договореност на Срещата по климатичните изменения в Копенхаген през декември 2009 г., като след това се пристъпи към подписването на договор, който да замени договореностите от Киото.

Белгия разширява инициативите за развитието и в подкрепа за слабите икономики като инструмент за постигане на стабилност. Тя е сред главните привърженици на засилено финансиране на развитието с намерението да отдели договореното ниво от 0,7% от БВП през 2010 г. През 2008 Белгия отделя 7 млн. евро за развитие,  през 2009 г. – те са 12 млн. евро, а за 2010 г. са предвидени също 12 млн. евро.