Пропусни до съвържанието / Skip to content
Съобщения:
Изкуство и култура

Първите хора, обитавали бъдещите земи на българите, са живели още в каменната епоха, а първите познати произведения на изкуството датират от края на V–ІV хилядолетие преди Христа и са свързани с разнообразна и изящно украсена керамика, идолна пластика, глинени модели на храмове, умело изработени кремъчни сечива. Сред находките се открояват скалните рисунки в пещерата “Магура” и богатият некропол край гр. Варна на Черно море. При разкопките са намерени гробове с повече от 300 предмети от чисто злато – най-старото в Европа.

Съкровищата на траките отдавна предизвикват възхищението на целия свят и са показвани в много страни. Сред тях най-старо е Вълчитрънското златно съкровище. От този период е и изработеното от чисто злато Панагюрско съкровище. Най-голямо е Рогозенското съкровище, открито в северозападната част на България, което съдържа 165 сребърни позлатени съда от края на V и първата половина на ІV в. преди Христа. От началото на ІV в. преди Христа са още две съкровища - Врачанското и Боровското.

Сред архитектурните забележителности на стара България е Перперикон - многоетажният Дворец-светилище в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния град Кърджали. Той е разположен на 10 000 кв.м и е с повече от 50 отделни помещения – зали, стаи, подземни мавзолеи с гробници, коридори, закрити стълбища. Уникален паметник на българската монументална пластика е Мадарският конник в Северозападна България – единствен в Европа от този период (VIII – IX в.).

През 893 г. столицата на България се премества във Велики Преслав, строен да съперничи на столицата на великата Римска империя - Константинопол. Градът е впечатлявал с многобройните манастири и именията на висшите аристократи, всички строени от камък, мрамор и с мозайки.

Периодът на управление на цар Симеон е наречен Златен век на българската култура. Наред с архитектурата се развиват монументалната скулптура, живописта, занаятите. Появяват се първите български писатели, като Йоан Екзарх, Константин Преславски, Черноризец Храбър, Климент Охридски и Наум.

По време на второто българско царство българското изкуство е в разцвет. Шедьоври са стенописите в Боянската църква (1259), фреските от Скалните църкви при с. Иваново и др., както и множество икони. Истински чудеса на архитектурата са възрожденските градове като Копривщица, Пловдив и др.

След Освобождението през 1878 г. в архитектурно отношение се отличава центърът на новата столица с Царския дворец, Народното събрание, Народния театър, Храм-паметника “Александър Невски”. През 70-те години на ХХ век се изгражда и внушителният Национален дворец на културата.

В началото на ХХ в. в българското изкуство настъпва жанрово и стилово многообразие. Открояват се портретите на Н. Михайлов и Ц. Тодоров, пейзажите на А. Михов, А. Мутафов, акварелите на Константин Щъркелов, графиките и рисунките на Илия Бешков, А. Божинов и Борис Ангелушев. Националният мотив намира израз в творбите на живописците Иван Мърквичка, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Владимир Димитров-Майстора и много други. С изящество се отличава живописта на Илия Петров и Дечко Узунов.

През 60-те години в изобразителното изкуство се открояват група художници от Пловдив - Димитър Киров, Георги Божилов, Йоан Левиев, Христо Стефанов и Енчо Пиронков. Съвременните художествени тенденции се развиват в творчеството на живописците А. Яранов, Димитър Казаков, И. Кирков, Светлин Русев и др., на графиците Р. Скорчев, П. Чуклев, С. Стоилов, С. Стоянов и др., на скулпторите Л. Далчев, В. Минеков, В. Старчев, Г. Чапкънов и др.


Изобразително изкуство

Ставри Калинов – прочут художник и скулптор. Известен с авангардните си и нестандартни творби.

Георги Чапкънов скулптор, илюстратор, сценограф, професор в Националната художествена академия. Съавтор на националния герб и автор на статуята „Света София” в столицата ни. Излагал произеденията си в различни страни и носител на награди, между които наградата на музея „Хаконе” в Япония 1990 г., „Сулмона” на президента на Италия през 1993 г., Гран При в Париж-2002 г.

Иван Минеков е друг известен съвременен скулптор. През 2000 г. той създава портрета на Димитър Пешев, в чест на великия български политик, спасил българските евреи през Втората световна война. Бронзовият бюст с гордост намери полагащото му се място в Двореца на Европа в Страсбург.


Музика

Следи от съществувалите по българските земи музикални култури на траки, гърци, римляни, славяни и прабългари се срещат в музиката на някои народни обичаи. Началото на писмената традиция в българската музика се слага с преводите на служебните песнопения през IХ в. Според византийските извори от края на XIII в. и началото на XIV в. Йоан Кукузел (Ангелогласния) е най-виден представител на източночерковното песнопение. През ХVІІІ в. се оформя певческата школа на Рилския манастир.

След Освобождението до 20-те години на ХХ в. определящ за българската музика е хоровият жанр - Емануил Манолов, Добри Христов, Ангел Букорещлиев и др. Сформира се Гвардейският оркестър в София с диригент Маестро Георги Атанасов. Композира се предимно танцова музика. През 1900 г. е създадена първата българска опера "Сиромахкиня" от Емануил Манолов, а 12 години по-късно - и първата българска симфония от Н. Атанасов. През 20-те и 30-те г. се създават произведения в национален стил, използват се фолклорни мотиви. Представители на това течение са Панчо Владигеров, Петко Стайнов, Марин Големинов, Филип Кутев, Светослав Обретенов и др. Начало на камерната музика се поставя с първия квартет на Любомир Пипков, създаден през 1928 г. Развива се детското хорово творчество, филмовата и театралната музика, оперната и балетната музика.

Някога родина на митичния Орфей, днешна България е прославяна по световните оперни сцени от признати певци, като Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Александрина Милчева и др.

Народните певици Гюрга Пинджурова, Надка Караджова, Надежда Хвойнева, Янка Рупкина, Валя Балканска, Стефка Съботинова и др., хорът "Мистерията на българските гласове" с диригент Дора Христова разнасят славата на българската народна песен в страната и в чужбина. Българският танцов фолклор е изключително богат и разнообразен. Най-популярни са хорото и ръченицата. Обработеният фолклор от различните области на България е в основата на репертоарите на самодейните танцови колективи и ансамблите за народни песни и танци. Успехи както на българска, така и на международна сцена имат ансамблите “Филип Кутев”, “Пирин”, “Тракия”, детският хор “Росна китка” и др.


Литература

Българската литература е най-старата славянска литература. Възниква през IХ в., след като братята Константин-Кирил Философ и Методий създават славянската азбука. През вековете старобългарската литература получава своето развитие в различни книжовни школи – в Охрид, Плиска и Преслав, и по-късно се разпространява в останалия славянски свят. В Търновската книжовна школа се развива широка езиковедска, литературна и преводна дейност. През XV в. Поп Пейо и Матей Граматик създават Софийската книжовна школа – просветен и културен център на своето време.

По време на петвековната османска власт развитието на българската литература и просветна дейност се съсредоточава в манастирите и църквите. Центрове на духовен живот са Рилският и Бачковският манастир. Първото произведение на българската възрожденска литература “История славянобългарска” (1762 г.) на Паисий Хилендарски отразява стремежа за пробуждане на националното съзнание и се превръща в литературния и политически манифест на времето.

През втората половина на XVIII и началото на XIX в. българската литература придобива предимно просветителски характер. Имената си са записали в историята Софроний Врачански, Петър Берон (автор на първия български светски учебник с природонаучни знания “Рибен буквар”), Неофит Рилски, Неофит Бозвели, Найден Геров, Васил Априлов и др. Нараства интересът към народното творчество – през 1861 г. братята Димитър и Константин Миладинови съставят сборника “Български народни песни”. Започва развитието на новата българска литература. Създадена на новобългарски книжовен език, тя следва жанрово-художествения образец на европейските литератури.

Във възрожденската литература се откроява поезията на Христо Ботев, запленяваща с патос и плам; творбите на Любен Каравелов; жанрово многообразното творчество на Иван Вазов и много др. Вазов е автор на 22 тома събрани произведения, сред които романи, повести, разкази, стихотворения, драми. Културният и литературен живот след Освобождението на България от османска власт през 1878 г. се съсредоточава в Пловдив и в София. Сред имената, оставили своя отпечатък в литературната история на страната, са Петко Рачов Славейков, Стоян Михайловски, Марин Дринов. Мемоарната литература е в своя разцвет в произведенията на Захари Стоянов, Симеон Радев. Алеко Константинов - ярък критик на своето време, създал най-популярния сатиричен образ - Бай Ганьо.

В началото на XX в. в българската литература настъпва обновление, което носи модернистичния европейски дух, представено от кръга около списание “Мисъл” – д-р Кръстьо Кръстев, Пенчо Славейков, Петко Тодоров и Пейо Яворов – един от големите майстори на българския стих. Развива се българският символизъм, както и прозата. Един от нейните ярки представители е класикът Елин Пелин, когото литературоведите определят като “проникновен художник на българското село”.

Средата на века носи нови авангардни течения в българската литература – модернизъм и експресионизъм, залегнали в произведенията на Гео Милев и в предметната поезия на Атанас Далчев. Майстор на българския разказ е писателят Йордан Йовков, създал галерия от нравствени и идеализирани образи. Социалната и пролетарско-революционната поезия получава своя разцвет чрез новаторската лирика на Никола Вапцаров. През втората половина на ХХ в. българската литературна съкровищница се обогатява с прозата на Димитър Талев, Димитър Димов, Емилиян Станев, с творчеството на Йордан Радичков, Блага Димитрова, с поезията на Елисавета Багряна, Дора Габе, Радой Ралин, Дамян Дамянов и др

 


Театър

Историческите пиеси на Добри Войников и Васил Друмев са първите български драматургични творби. През 1883 г. в Пловдив възниква и първата професионална театрална трупа.

Известни български драматурзи са Иван Вазов, Антон Страшимиров, Пейо Яворов и др. Значими съвременни автори на пиеси са Иван Радоев, Станислав Стратиев и др. Своят отпечатък в алеята на славата на българското актьорско изкуство са оставили Апостол Карамитев, Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Таня Масалитинова, Невена Коканова, Татяна Лолова, Георги Георгиев – Гец, Коста Цонев, Стефан Данаилов, Цветана Манева, Катя Паскалева и още много други.

Явор Гърдев е съвременен български режисьор, получил призвание и извън страната ни. Режисирал е различни продукции както театрални спектакли, така и радиопиеси. Поставя фокус върху съвременната драматургия в театъра, а също и интерпретира класически творби чрез изразните средствата на поп-културата. Носител на много отличия и награди за най-добро представление, за най-добра режисура, за принос към съвременното българско изкуство и култура, за театрална личност на годината и мн.др.

Галин Стоев е името на друг български театрален режисьор и актьор. Работи в България и извън нея– в Белгия, Франция, Чехия, Англия.

Теди Москов – театрален, кино и телевизионен режисьор, основател на театър „Ла Страда”.
Известен с телевизионното шоу „Улицата”, което печели „Златна роза на критиката” в Монтрьо през 1996 г.

Кино

Началото на българската филмова индустрия е поставено през 1910 г. когато се произвеждат кинопрегледи и документални филми.

Новото българско кино привлича все повече погледите към България. To се представя на различни фестивали и печели много награди.

Българският филм „Един киноман в началото на века” на режисьора Петър Одажиев получи награда за най-добър чуждоезичен филм на фестивала за независимо кино в Ню Йорк.

Филмът на Иглика Трифонова „Разследване” спечели голямата награда за най-добър филм на фестивала в Котбус, Германия.

Специалната награда „Сребърна ракла” от 32 международен фестивал „Златната ракла 2007” се връчи на българския филм  „Пазачът на мъртвите”. Той е и българската номинация за най-добър чуждоезичен филм на наградите на Американската филмова академия „Оскар” за 2007 г.

Лондон беше домакин през м. септември 2007 на фестивала Българско кино за най-новите български филми, отличени с международни награди: „Лейди Зи”, „Нощ и ден”, „Госпожа динозавър”, Маймуни през зимата”, Пазачът на мъртвите”, “Опашката на дявола” и др.

Българското документално и телевизионно кино също има своите успехи в лицата на:
„Развод по албански” – български филм, номиниран за наградите на документалното кино „PRIX ARTE” 2007.

Българската национална телевизия и нейната продукция „Една студена кока-кола през Студената война” спечели Голямата награда на фестивала на медийния продукт за българската евроинтеграция.

В България всяка година се създават голям брой късометражни филми. В последните 10 години са създадени 300 късометражни филма. Част от тях са студентски проекти, друга част са специално предназначени за кинофестивали. Те имат и поле за изява в лицето на различните фестивали за късометражно кино, провеждани в страната ни: „FUTURE SHOT”, „Филмини”, „Бяла река”, „Рано пиле”. Някои от тях имат международен характер, което говори за големия интрес към този жанр.

Развитието на българското филмово творчество се представя на различни фестивали: Международен фестивал на комедийния и сатиричния филм в Габрово, Международен фестивал на любовния филм „Любовта е лудост” във Варна, София филм фест и др. От 1987 г. в София се организира Световна кинопанорама. През 2006 г. България за първи път се представи със собствен павилион на Международния филмов фестивал в Кан.