В развитието на българската общност в Австрия могат да бъдат ясно разграничени четири основни етапа. Първият обхваща времето до Освобождението на България през 1878 г., когато българи-бежанци се заселват в Долна Австрия и Виена. В края на 60-те години на 19 век в Австрия се установяват първите български градинари. Вторият е етап е до Втората световна война. В състава на българската общност се включват многобройните групи български студенти, които в периода до 1918 г. активно участват във формирането на политическия, стопански и културен елит на българската държава. Третият етап обхваща периода след приключването на войната, а последният започва след 1989 г., когато значително се засилва присъствието на новата българска емиграция, която цели получаване на образование с последваща професионална реализация, търговска-икономическа дейност, творческа работа в областта на изкуството и т.н.
По самооценка на общността над 30 000 души в Австрия са с българско самосъзнание. Те са български граждани или хора с български произход. Представителите на по-старата българска емиграция са интегрирани напълно в обществения живот на страната, имат висок образователен ценз, професионалната им ориентация е насочена преди всичко в областта на медицината, инженерните науки, част от тях са известни хора на изкуството.
Голяма част от българите в Австрия, които имат много добра професионална, личностна и социална реализация. Във Виена работят редица български музиканти, художници, театрални творци. Освен като медиатори на българската култура в Австрия, те се стремят да се изявяват и като свързващ елемент между съвременната българска и австрийска културна сцена.
Българската общност в Австрия има изградени свои организационни структури с културен, образователен и религиозен характер предимно в градовете Виена, Линц и Грац. Организациите са официално регистрирани сдружения с културен характер, част от които имат повече от половин век история.
Висок е броят на българските студенти в Австрия, като най-голямата група е във Виена. Българо-австрийското училище за занимания в свободното време “Св. св. Кирил и Методий” във Виена е най- голямото. През настоящата учебна година в него се обучават 160 деца, от които 30 са в предучилищна група. В Линц има две български училища „Орфей” и „Дунав”, а през ноември 2011 г. в Грац бе открито Българското неделно училище „Никола Вапцаров”. Училищата помагат на децата да изучават не само майчиния си език, но и да научат повече за българската литература, култура и история.
Българската православна църковна община „Св. Иван Рилски” и българския православен параклис „Св. Св. Кирил и Методий” са се утвърдили като истинско духовно средище на българската колония, спомагащо за съхраняването на българското самосъзнание и популяризирането на българската култура и история.
В Австрия функционират не само няколко български печатни и електронни медии, но и няколко фирми с предмет на дейност подпомагане и подкрепа на интеграцията на чужденци в Австрия.
В съвременната комуникационна среда българите в Австрия са добре информирани за България и имат осигурен достъп до редица специфични услуги и стоки с български произход или адрес.
